Saturday
Погрешна стратегия
По стар народен обичай хората натрапват любовта във всичко. Чувал съм дори, че подаръците са знак на обич и любов. Това не е вярно. За да направиш хубав подарък трябва да познаваш другия, а не да го обичаш. Трябва да мислиш за него, да го наблюдаваш, да го слушаш, да се интересуваш от него, да го разбираш. Любовта е друго. Любовта е „Искам да ти направя най-прекрасния подарък на света, но не знам какъв и просто ще полудея, ако не ми кажеш какво по дяволите искаш!!!”.
Така че, ако не получиш подаръка, който си искал, това не значи, че никой не те обича, а че никой не те познава. Сам реши кое е по-хубаво. И разбира се, вината в този случай е изцяло твоя.
Например сега аз слушам тази песен, която е толкова невероятно красива и ме докосва по толкова дяволски прекрасен начин, че възнамерявам да не казвам за това на никого. С тази стратегия дали често получавам хубави подаръци, как мислите?
Tuesday
Thursday
Неутрален
Ще си носиш кръста, както всеки друг. От време на време можеш гордо да казваш:
„I choose neutrality. I’m a witcher.”
Но никой няма да ти обръща внимание...
Wednesday
Същото, но не съвсем.
Довиждане. Това е впрочем краят –
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная –
един човек пак среща друг човек.
Довиждане. Ще потъмнее всичко.
Морето ще зашепне с тъжен глас.
Ще излетят на две страни две птички.
Една звезда ще падне в ранен час.
Но всичко пак ще светне. И изцяло.
И пак ще мами то. И ще зове.
Но няма да е бяло и не бяло,
а оцветено с всички цветове.
Морето ще престане да приказва –
то просто няма мозък и език
и птиците безцелно и напразно
ще си летят със своя птичи вик.
Те няма да обичат и да страдат,
когато скитат в синия простор.
И таз звезда, която вечер падне,
ще бъде просто гаснещ метеор.
Довиждане. Не казвам още сбогом.
Един човек пак среща друг човек.
Веднъж – като съдба и със тревога,
а друг път – като зрителен обект.
/Недялко Йорданов/
Saturday
Усещане за теб
Още докато излизах от банката ме обзе предчувствие, че ще те видя. Знаех, разбира се, че е невъзможно, но усещането беше силно, почти физическо и отвън несъзнателно се огледах за теб. Досмеша ме, но чувството, че си някъде съвсем наблизо остана. Тръгнах към вкъщи и от време на време припознавах в хората ту отнесения ти поглед и красивото ти лице, ту косата, ту провлачената походка или дрехите ти. Беше забавно и дадох свобода на въображението си. Защо не? Може би нещо неочаквано се беше случило и ти си се върнала в града. Може би наистина си някъде наоколо. Например там, на пейките зад паметника. Би било хубаво да те видя там. Ще те забележа пръв, ще седна до теб без да казвам нищо и ще се насладя на изненадата ти. Ще се зарадваш както винаги и после ще попиташ „Какво правиш тук?”, а аз ще отговоря „Съдба.” и ти ще се смееш. Дори сега сякаш те чувам... А може да си излязла по магазините с онази твоя малко чалната приятелка, която всъщност доста харесвам. И всеки момент ще ме подминете по тротоара, залисани в разговор, а аз ще се пресегна и ще те докосна по рамото. Ще сподавя желанието си да те прегърна, а вместо това само ще ти намигна и ще кажа „Съдба.”
Вървях между хората и разигравах в ума си различни сцени, подритвах нападалите кафеви листа и ги оставях на вятъра. А беше ветровито честно казано и когато най-сетне се прибрах устните ми бяха още по-напукани и боляха. Естествено, че не те срещнах, та ти дори не си в града. А съдбата не съществува, има само шанс. Никаква невидима ръка, която ни води през живота към щастливия край на предварително написан сценарий, в който се случва онова, което е най-добро за всеки. Само низ от случайности, тласкащи ни насила в произволни посоки, способни в миг да променят целия ни живот, да дадат всичко или - по-често - да го отнемат.
Редът е заблуда.
Sunday
Странни птици
Просто продължавай.
Friday
Позволи ми
Последвай ме, когато се отдръпна от всички. Ела при мен, когато аз не бих дошъл при теб.
Придърпай шумно някой стол и седни някъде встрани и зад мен, в самия край на полезрението ми, почти извън него. Извади кутията си с цигари и ми предложи, нищо че не пуша, а когато се направя, че не съм те чул и не ти отговоря, запали една за себе си. Би било добре да въздъхнеш тежко. Играй си със запалката, чети надписите по цигарената кутия, гледай към хоризонта или в краката си, към върховете на дърветата или към празния път, гледай където пожелаеш, само не гледай към мен – никой не обича да го гледат докато плаче, а аз не мога да плача докато ме гледат. Позволи ми да плача.
Не говори. Ще ме дразниш, ако говориш. Не ме питай как съм и какво има. Знаеш, че няма да ти кажа, както знаеш, че ужасно ми се иска. Премълчи репликата: “всичко ще се оправи, вичко ще е наред, ще оцелееш.” – това го знам прекрасно, а ти прекрасно знаеш, че не е въпросът до едното оцеляване, и че нещата може и да се оправят, но никога няма да са същите. Не ме интересува, че ме разбираш и знаеш какво ми е, не ми го казвай, така няма да ми погнеш, защото тази болка е друга, единствена, съвсем различна от твоята – тя е моята! Остави ми я. Нали в страданието се постига изкупление? Не ме моли да забравя. Позволи ми да изкупя грешките си.
Ако се тревожиш за мен, прикрий го. Дръж се, сякаш не ти пука за какво мисля в момента, прояви показна безчувственост, прави се, че не ме виждаш. Скрий съчувствието си! Бих го възприел като съжаление и ще ме обиди, но освен това засегнатата чест ще ме накара да се стегна и да се взема в ръце, гордостта ще пресуши влагата в очите ми и ще съм принуден да върна обратно всичко, излязло на повърхността, да натъпча яда и обидата, и виковете, и разочарованието си, и слабостта си отново дълбоко навътре, за да продължат да ме разяждат и задушават, объркват мислите ми и смущават сънищата ми. Не ме карай да съм силен. Вместо това, позволи ми да съм слаб.
Не нахлувай в самотата ми, имам нужда от нея. Не е необходимо да ми се доказваш – веднъж е напълно достатъчно, а доказателствата вече съм ги получил отдавна, и не бих ги забравил. И когато ти кажа “Махни се. Остави ме! Какво те е грижа!?” и те нараня доколкото мога, не се съмнявай в мен, остани там където си, някъде встрани, тихо и неподвижно, съвсем в края на полезрението ми, почти извън него, така че да виждам само тлеещия връх на цигарата, грейващ ярко, когато вдишваш от дима, умиращ, когато го забравиш. Позволи ми да зная, че скрити от мрака, някъде над него са очите ти.
А когато това отмине, както винаги става, прости ми егоизма.
.....................
- Простено ти е, но нека не се превръща в навик, а?
Thursday
Каквото беше - беше.
Хвърляш шепа пръст на ковчега, притискаш очите, че вземат да сълзят от тоя дяволски вятър и преди да се качиш в колата гледаш къде да остържеш обувките от калта. Естествено, че вали. Пък утре си на работа, последен работен ден на месеца е, имаш да попълниш Форма 19, две писма за базиране трябва да придвижиш, един договор за наземно обслужване, дето го отлагаш от миналия петък...
Тъй ще е тя. Животът си знае неговото и не му пука за никого.
Tuesday
И всичко е наред
Добрата новина е, че изобщо не е необходимо да го правиш.
Да си влюбен и да се държиш като влюбен е на практика едно и също за всички, освен за теб.
И всичко е наред.
Saturday
Паметна дата
Понеже обичам да се отбелязват разни дати, реших днес да ви кажа здравейте. И за да направя случая специален, ще оставя възможност за коментари. Ако някой иска, може да напише какво мисли (без да се чувства задължен...). Аз после ще изтрия каквото не харесам, не страдам от излишни скрупули в това отношение.
Tuesday
Една песен
Thursday
Степният вълк
Думите ги изрича един дяволски сбъркан тип в книжка на име "Степният вълк". Пълна е с такива пасажи! Авторът е Херман Хесе. Бих могъл да съм и аз, но не говоря толкова превзето.
Wednesday
Ръжда не хваща
Не бива да оставяш старата любов съвсем да ръждяса, дори да ти се струва, че е само в тежест. Когато погледнеш в миналото, там трябва да има нещо хубаво. Иначе какво ти остава?
Sunday
Перфектен уикенд.
Днес първата ми мисъл, като се събудих беше "утрин, ведра като нощ." Мрачно, дъждовно, студено... Останах си вкъщи и не правих нищо конкретно, губих си времето, гледах в тавана, мислих за хиляди неща, не мислих за нищо, отлагах всичко, мечтаех за бъдещето, припомнях си миналото. Понякога е страхотно просто да си дишаш.
Бих казал, че съм изпълнил перфектния сценарий за всеки от двата дни.
Friday
No More Dragons Left to Slay
Винаги започва така.
Решимост и напрегнато очакване на нещо да се случи. Оглеждаш се за изненади. Чувстваш се силен. Надсмиваш се над другите, защото са се предали. Мислиш за живота като за битка. Готов си да предизвикаш съдбата.
Всеки път е едно и също.
Времето минава, а силата ти си стои неизползвана. Нима си пропуснал битката? Жадуваш да се бориш, но няма срещу какво. Предизвикваш съдбата, а тя те игнорира. Вселената те игнорира. Истината прозира с годините.
Когато си го виждал толкова много пъти, спира дори да е интересно...
Енергията ти се е умножила с натрупаното разочарование, обида, ярост и трябва да избие нанякъде. Измисляш си врагове, измисляш си каузи и се хвърляш срещу призрачните неприятели, които сам си създал. Измисляш си свят, където си велик или поне си някой.
Или приемаш, че си човек и си незначителен. Силата ти не значи нищо. Желанията ти не значат нищо. И живееш живота такъв, какъвто е. Защото си силен и можеш да го понесеш.
Thursday
Wednesday
If You Die Today
Едно момиче беше казало двайсет и осем. Без роднините! Направо ме убива. Пробвай с нещо като...три. Така поне няма да си завишила с много.
Sunday
Можеш например...
Ще се зарадва.
Или пък картичка.
Защо не?
Знаеш, че ще се зарадва.
Thursday
Из "Payback"
Porter: No. The next day, when I drove you to work.
Rosie: Should've asked me to quit.
Porter: You could've asked me to drive you somewhere else.
(и после)
Rosie: I should have quit.
Porter: I should have driven you somewhere else.
Абе велик филм... Ще го гледам скоро.
Monday
Момичето, което изчезна.
Беше особена, защото понякога говореше за себе си в мъжки род.
Не е лесно да изчезнеш, когато имаш мобилен телефон и електронна поща, регистрация в skype и ICQ, във форуми и разни интернет страници. Но тя изчезна. Понякога ми се иска да й кажа, че постъпи глупаво и че няма право.
Много по-често обаче ми се иска да постъпя като нея.
Да...
Sunday
Не бързай да благодариш.
После разбираш, че си се заблуждавал и всъщност ситуацията е доста скапана. Оказва се, че, ако животът изглежда хубав, най-вероятно не си запознат с всички факти. И ти се иска да върнеш думите си на благодарност обратно.
Thursday
Добра приятелка.
Ласкаещо е, когато всеки се опитва да те спасява. Но все пак какво трябва да направи човек, за да му повярват, че няма нужда?
Искаш да ми помогнеш? Добре. Подай ми онова въже и като ти дам знак ритни ей това столче...
Wednesday
Tuesday
Не носят щастие!
Списък на нещата, които носят щастие:
....
Sunday
А всъщност стана така.
Friday
Истини
Истината е, че нямаш какво да предложиш на една жена.
Качествата, с които толкова се гордееш, може би са наистина ценни в екстремни ситуации, но истината е, че си тотално безполезен в ежедневието. А статистиката сочи, че човешкият живот обикновено минава без никакви екстремни ситуации и с огромни количества ежедневие. За жалост.
Истината е, че едва ли някой ще се влюби в теб такъв, какъвто си.
И го знаеш, и ти тежи.
Наистина.
Wednesday
После някаква омраза...
Saturday
Спазвай дистанция.
Friday
Ужасните дела на една ужасна личност.
Tuesday
Лятото мина
На връщане свалихме покрива на колата и засилихме по магистралата. Ей така, за миг, лятото мина.
...and the way it goes, you can't tag along...
Wednesday
Thursday
Звездопад
А те - звездите - се сипеха над мен, но аз нямах какво да си пожелая.
Wednesday
Усмивки да има.
И пак се усмихвам.
Tuesday
Може би си права.
Мислех си през последните години. Не знам дали си права, но поне те разбирам. Мислих също, че има две причини човек да създаде семейство - да е лудо влюбен или да иска деца. Ако и двете причини липсват, вероятно е най-добре да живее сам.
Saturday
Трудната част.
Wednesday
Monday
Ще има китари.
Както казах - август е! Остава само да се надяваме, че всичко ще е наред.
road trippin
Thursday
Дяволски забавно
Примерно сутрин, с кафето.
И се питаш „Хей, това не е ли за мен?”
Зачиташ се внимателно и виждаш толкова много прилики, сякаш са знаци, които съм оставил нарочно, специално за теб, за да можеш да ги видиш. Сякаш съм искал да ти кажа нещо, нещо само за теб, нещо съкровено и много, много, много мило.
Но не знаеш, никога не знаеш.
Sunday
Невероятни истории
Thursday
Налудничав
Искам да си здрава.
Например, когато откриеш, че само с искане нищо не можеш да постигнеш, дори да желаеш силно, истински и от сърце, а е нужно също да разполагаш с пари и свободно време.
Когато откриеш, че всичко в приказките е лъжа и като знаеш, че краят може да е лош, започнеш да се страхуваш от него.
Когато откриеш, че нищо не можеш да промениш.
Можеш само да прегърнеш.
Monday
WTF!
П.П. Да, съвсем като самоубийците в първия Сериозен Сам. Култ!
Sunday
Повод за празник
Честито! Вадете баниците и почвайте хората! Благодарим на Милостивия за хляба на масата ни, както и за пастите!
По дяволите.
Wednesday
The joyful version
И какво се оказа накрая? Изкуството да се усмихваш в нещастието си всъщност не било никакво изкуство, а най-обикновен резултат от безверието, примирението и отчаянието.
Tuesday
II
Днес нямам кауза. Но добрите истории обикновено имат продължение. А наистина добрите истории имат добро продължение.
Така че някой ден...
Ако се наложи...
Аз бих могъл...
Отново...
Monday
Ако нещо се случи.
Невероятно е, че някои намират това за "страхотно" и казват "О, колко прекрасен е животът в действителност!" Защо, защото те опиянява ли?!? По дяволите. Махни се от мен, себично създание!
Friday
Песен след песен
Не биваше да става така. По дяволите.
Thursday
Всеки ад и всяко намерение
Wednesday
Напразни надежди.
Скоро видях книга, която в която бяха събрани в стотина страници всякакви такива писма. Една приятелка си я беше намерила и изпадаше във възторг докато я прелистваше. Четеше ми я страница по страница, като често казваше „Чакай, чуй това, това ми е любимото!”.
Бях объркан, малко шокиран и в известен смисъл ужасен. На какво се надяваше?!? Искаше ми се да й кажа, че дори да я прочете десет пъти, дори да заспива и да се събужда с нея, дори да научи наизуст всеки шибан текст в нея... Животът й няма да стане по-хубав.
Tuesday
Правилният начин.
Monday
Нищо за казване?
Thursday
Monday
A sorry lot indeed
Albert Einstein
Friday
С графика.
Чудих се как да обясня пагубното влияние, което любовта може да има върху личността и реших да направя тази графика. На нея е показано как се променя възможността човек да контролира собствения си живот преди и след срещата с обекта на любовта му. Степента на контрол варира от "контролиран" до "хаотичен". Другото е ясно. Само държа да подчертая, че макар в края на разглеждания период степента на контрол да се повишава и стабилизира, тя никога не достига първоначалните високи стойности.
Просто вече не си и никога няма да бъдеш същия.
П.П. Шегувам се.
Sunday
Prove me wrong
Аз бих казал "по-скоро да".
Wednesday
Кратка история
Това се случи докато вървяхме към тях, след като реших да я изпратя въпреки първоначалния й кокетен протест. Бяхме си прекарали приятно. Както винаги аз говорех повече. По пътя към дома й обаче се умълчахме доста, може би защото и двамата бяхме уморени. По някое време взех да я разпитвам за настоящата й връзка, която вече траеше повече от 2 години, а никога не бяхме говорили за това. Тя каза, че не знае какво да прави.
- Зарежи го. – казах аз и ми хареса колко твърдо, уверено и категорично прозвучах.
- И защо?
- За да мога да ти се обаждам по всяко време на денонощието и да говоря с теб колкото си искам, без да се притеснявам, че ще те поставя в неловка ситуация. За да мога да излизам с теб, да те водя на кино или на басейн, да се разхождаме с часове, може би дори през нощта и да не се чувствам гузен, сякаш правя нещо нередно. За да мога да ти пращам несвързани смс-и когато се напия, без да ме е страх, че ще ги прочете неподходящ човек. За да мога, ако поискам, да те прегърна пред входа ти когато те изпращам.
Тя ме погледна и се усмихна леко, но замълча и нямам никаква представа какво си помисли.
Това е.
Tuesday
Напред или назад?
Wednesday
Истинско щастие.
Но не може.
Тези молитви остават нечути.
Monday
Wednesday
Пътепис
Тръгнахме от острова с последното за деня корабче, но пак беше твърде рано. Прекарахме няколко часа пред автобусната спирка седнали на куфарите си, проклинайки острия северен вятър. Изпитахме истинско облекчение, когато автобусът дойде, но това беше само началото. Пътувахме 12 часа, като направихме 3 прехвърляния и прекарахме доста време в чакалните на мизерни автогари. И дума не можеше да става за спане. Пристигнахме в Чикаго по светло и прекарахме деня в сън, защото същата вечер тръгвахме за Ниагара. Последва ново 12 часово безсънно пътуване с чести смени. Изгрева посрещнахме в Ниагара. Имахме желание да видим всичко, но нямахме сили. Автобусът за обратно беше малко преди полунощ и следваха още 12 часа, в които едва мигнахме.
Полетът ми също беше 12 часа и отново не можах да заспя. Когато се приземихме в София, получих някакъв прилив на сили, който ми беше достатъчен за да се усмихвам през цялото време, да намеря обществена тоалетна и да дам бутилка първокачествена текила като подарък.
Майка ми и баща ми ме посрещнаха на летището. Майка ми беше щастлива да ме види и й личеше. Предполагам, че баща ми също се радваше. Аз самият съм се държал неадекватно, говорел съм несвързано, но съм се усмихвал през цялото време. В момента, в който излязохме от града се сгънах на две и заспах на задната седалка на колата.
Събудих се след около час и половина. Просто се разприказвахме за всякакви общи неща, за времето, за полета, за задръстванията в столицата. И после някак съвсем естествено майка ми каза с треперещ глас, че леля ми починала миналия месец.
- Леля ти почина. Миналия месец. – каза тя и гласът й наистина трепереше.
Аз много исках да не кажа нищо. Просто да си мълча, защото нямах представа какво да кажа. Но щеше да излгежда, сякаш съм безраличен, затова все пак след малко казах:
- Как?
Инфаркт, разбира се. Беше й втори. Обадила се вкъщи и скоро линейката я закарала в болницата, там починала. През цялото време питала за мен. Другата седмица ще й правим 40 дни.
Виждах майка си само в гръб, но си личеше, че плаче. И моите очи се насълзиха, но изведнъж ми хрумна: „Какво пък? Животът е гаден.”
После отново легнах и заспах.
Friday
За атмосфера и настроение
Пеньо Пенев
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.
Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.
...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
Sunday
В нощи като тази
Спомням си за минали лета. За безкрайни безсънни нощи по алеите в парка, за алкохол и дискотеки на открито, за сладолед, за нощно къпане в морето, искрени разговори и съкровени тайни, тихо споделени, а на зазоряване уморителния, дълъг път към дома, докато гларусите се разбуждат.
Под мен жълти таксита минават периодично, не съм единственият още буден. Но аз всъщност бях започнал да казвам, че в нощи като тази мисля за теб.
Saturday
Страх от смъртта
Няма значение дали те е страх да умреш. Но трябва да те е страх от смъртта! От факта, че животът просто свършва. И то без повод, без причина, без предизвестие, без знак. Единственият край, който не е начало. Единственото нещо в природата, което наистина се губи, вместо да преминава от едно състояние в друго. Губи се, разбираш ли? Животът. Се губи.
Tuesday
И това доживях...
On these cold streets
aint no love, no mercy, and no friedns.
...In case you never see my face again.
Ех, искам да се прибирам вече.
Monday
Everything changes
Истина е.
Единствената посоянна величина във вселената е промяната.
Всичко е относително.
Панта рей.
Толкова безнадеждно.
Sunday
Има два варианта.
Вторият вариант може да се опише най-добре с прекалено често употребяваното (и по мое мнение ненужно прехвалено) „да следваш сърцето си”. Да му повярваш, да повярваш, че най-доброто за теб е да бъдеш себе си. Вместо да се противопоставяш на желанията си просто опитваш да ги удовлетвориш. Дори понякога да изглежда глупаво или нелогично. Дори да не можеш да видиш накъде те води този път.
Ти се спря на втория вариант.
Мен никога не ме е бивало в слушането на сърцето...
Кой от двама ни е постъпил правилно?
Кой от двама ни ще е щастлив в избора си?
Никой.
Никога.
Просто сме такива.
Wednesday
Пожелания
1) Здраве – имам.
2) Любов – имам.
3) Щастие – абе имам си своите моменти. Измежду всичките ми познати няма някой, за който да мога да кажа, че е по-щастлив от мен.
4) Късмет – че той моят си е перфектен. На моменти даже ми се струва, че съдбата работи за мен.
5) Успехи в службата, професионално развитие и т.н. – по принцип е страхотно, но някак си не ме вълнува особено. А и към настоящия момент нещата се развиват по-добре от очакваното.
6) Завършването на университета – огромно облекчение ще изпитам щом завърша, но то това така или иначе ще стане, въпрос на време е. Не мога да го определя като мечта.
7) Усмивки – не, благодаря, и без друго все се хиля като зелка.
8) Пожелания свързани с разните добродетели – ми че аз съм изтъкан от добродетели бе, още малко и ще трябва да ме обявят за светец.
Излиза, че всичките хубави неща, които тоя скапан живот може да ми предложи аз вече ги имам. Това значи, че по-добър никога няма да стане. Не че се оплаквам... Да върви по дяволите. Напих се доста и изкарах страхотно, ако ви вълнува.
Sunday
Щастливец
А вие ме помислихте за щастливец.
Saturday
Само напомням!
П.П. Към по-лошо. ;)
Friday
Причина да останеш
Помня как преди няколко години просто искаше да се махнеш. Казваше, че не издържаш повече тук. Казваше, че се чувстваш излишна. Казваше, че това място е твърде малко за мечтите ти.
Странно как се променят нещата. Но все пак каквито и да са мотивите ти, от все сърце ти пожелавам на новото място да намериш своята причина да останеш.
Ех, ако нищо не те спира да се махнеш, значи нямаш нищо свидно. Тъжно е, че тук не си го открила. Просто ти пожелавам истински да обичаш нещо. Някога.
Wednesday
Възражение
- Глупости! - рекох с усмивка - Само с лъжи могат двама души да поддържат щатието си.
- Щастието им няма да е истинско!
Ами то по принцип е така в тоя живот... Щастието е винаги лъжливо, а нещастието е винаги истинско. Какво да се прави.
Monday
Е няма такава глупост!
Уж сте големи хора, но понякога направо ме убивате!
П.П. Да, освен това няма Дядо Коледа...
Wednesday
Sandpaper Kisses
...it all leads to this.
Sunday
За добро
Saturday
Да беше пълно с непознати.
Monday
Поне!
Знаеш ли, точно в момента бих предпочел да не ми говориш за любов.
Saturday
Това, което се опитвам да кажа
Преди да продължиш напред, може би ще си по-спокоен, ако я признаеш и приемеш. По-достойно е, а и така или иначе ще е твой постоянен спътник.
Monday
Sunday
Неделя вечер
Все смятах, че това ми е проблемът. Не понеделниците. Мисленето. Преди време го правех непрекъснато. Все нищех разни случки, думи, жестове. Кой? Защо? Исках да знам всяка мисъл, всеки мотив. Спях малко. Това направо ме убиваше. Проваляше ми живота. Реших, че ще е по-здравословно, ако се откажа от този си навик. Не съм пушач, но предполагам, че щеше да ми е по-лесно да откажа цигарите. Както и да е, аз се промених. Наистина. Поне от две години живея безметежно. Без тревога за бъдещето, без въпроси, без отговори. Държа се лекомислено. Говоря много без значение какво мисля, често по въпроси, за които не знам нищо. Обръщам всичко на шега. Точно както го бях планирал!
Но не ми е по-добре. Всъщност ми се струва, че нещата се влошиха. Не трябваше да става така...
...too many lights out, but noone near here...
Saturday
Friday
Thursday
Белези
Ако започнеш да забравяш, (може би вече се е случило) обади ми се. Ще ти разкажа нашите истории. Ще ти ги разкажа с детайли – какво казах аз, какво отвърна ти, какво си помислихме и как се почувствахме... Аз мога да говоря дълго и никога не ми омръзва. Ще прогоня всичките ти съмнения – вярвай ми, това действително се случи, ти беше там. Накрая ще си тръгнеш с усмивка, обещавам.
...и рядко сме тъжни
Акулите са щастливи, предполагам. Помнят по минута или две. Не повече. Така са устроени. На това му се казва живот за мига. Много хора го смятат за доста добър вариант.
Нали това искаш? Нали с това се гордееш? Нали така продължаваш напред? Дори си ме съветвала...
Живей за мига? А какво ще кажеш за: "Върви по дяволите!"?
"Бързо забравяме и рядко сме тъжни.", казва един герой на великия Ремарк. Казва го с дълбока ирония, с тотално отчаяние, с безконечна мъка по нещата, които е заличил в паметта си в името на съществуването си.
А ти се радваш. Ти се гордееш.
По дяволите.
Лошото при акулите е, че никога не могат да спрат. Дори когато спят, трябва да продължават да се движат напред. Защото, ако спрат дори за момент... Ще умрат.
Тъжно, нали?
Wednesday
SMS
Pihme v Trifona sega i beshe super qko. Idvai si po dqvolite.
Ne e juvot, my friend, ne e jivot....
Monday
Dear Diary
Thursday
MMORPG "Life" 0.24b
Ето ме мен, с добрите новини. Ще стигнеш края. Имай търпение.
Wednesday
Thursday
Въпрос на принципи
Но от опит знам, че имат едно друго, много хубаво приложение.
Ако, преследвайки интересите си, нараниш някого жестоко, принципите са страхотно средство да удушиш съвестта си.
"Въпрос на принципи!"
Сякаш това обяснява всичко...
Wednesday
Tuesday
Страх от депресия.
И всеки път щом някой се отърси от депресията, всички край него му се радват и приветстват:
- Хей, страхотно е, че вече си добре, как се възстанови толкова бързо? Толкова се радвам, че отново излизаш с нас, усмихваш се и се веселиш! Поздравления! Как го постигаш?
- О, ами нали знаеш, животът продължава! Просто не мисля за това, гледам да се разсейвам с други неща... Трябва да се продължава напред. Ако гледаш към миналото, до никъде няма да стигнеш... Трябва да си повтаряш, че „това” няма значение, че не е толкова важно и да не спираш да се усмихваш!
Животът продължавал. Чудесен метод! И което е по-важно – наистина работи. Но как не разбираш, че „това” всъщност е от огромно значение, определя целия ти бъдещ живот и не само е важно, но може би е най-важното нещо което някога ще ти се случи! Нима наистина не ти пука? Иска ми се да те дръпна в страни и тихо да ти прошепна на ухото: „Ей, чакай малко, ти току що съсипа бъдещето си, к’во се хилиш, осъзнай се, по дяволите!!!”
От къде този сляп страх от реалността?
Monday
Cup of Tea
I cannot sit and chat with you
the way I'd love to do.
So brew yourself a cup of tea
I'll think of you, you think of me.
=====================
I`d like to drink a tea with you
like the way we used to do
The life captured both of us
but to each other we can always trust...
Благодаря.
ШЩ
Sunday
Нашите мечти.
Saturday
Този път наистина
Един от онези моменти, в които това е единственото адекватно нещо, което можеш да кажеш. Или по-скоро да го изкрещиш. През сълзи. И с много злоба.
Ебах ти гадния живот!
Thursday
Баба Марта
Твърде много неизпратени писма, твърде много неизречени пожелания - банални, но искрени. Кой печели от това? А така тежат.
Wednesday
Прав съм
Не че от това ще ми стане по-хубаво...
Tuesday
Има време
- Еее, що ме остави, бе? - питах.
- Не мога.
Ще ви призная нещо. На част от вас, защото сте ми близки, на останалите - защото не ви познавам. Най-трудният миг в живота ми ще бъде когато кажа на сина си "не мога". Да застанеш пред някакъв келеш, дето си отгледал от ей такова врещящо парче месо, връзвал си му обувките, учил си го от коя страна се държи ножа, успокоявал си го докато реве и да му кажеш "не мога". Чак страх ме хваща. Може би от прекалена гордост и самонадеяност. Дано до тогава да съм се примирил с тази мисъл, но като гледам баща си... Не му беше лесно. Прилича на мен по много неща.
Като ги видя така... С прошарената коса, с бръчките по лицето, с честите здравни проблеми, как присвиват очи докато гледат телевизия и все не чуват какво им говоря.
Има време, нали? Знам, че и вие така си казвате. Звучи толкова хубаво. Има време.
Saturday
Archive - Again
Някога чувствали ли сте се така? Като в песента. Но пак се смеете, нали? Това не ви ли кара да се чувствате като подли лъжци? Би трябвало! Не ви ли кара да се съмнявате в собствените си чувства? Как ще си повярвате следващия път?!?
Поне за това съм чист пред себе си. Казах каквото трябваше и не излъгах.
П.П. Мога да слушам това парче с часове.
Thursday
Февруарска пролет
- Искаш ли да влезем в кабината на онзи бойнг? Сега го подготвят, но познавам момчетата.
- Да, страхотно. Да влезем в кабината на бойнга.
- Само да не се изцапаш, че стълбата е цялата в масло.
- Споко. Днес не ми пука.
Wednesday
Ирония
Тъжно, нали?
Sunday
Съвет от Вонегът
Ако наистина искате да нараните родителите си и не ви стиска да станете обратен, най-малкото, което можете да наравите, е да се захванете с изкуство. Не се шегувам. Изкуството не е начин да си вадиш хляба. То е много човешки начин да направите живота по-поносим. Ако се занимавате с изкуство, независимо колко добре или зле, това е начин душата ви да израстне. Пейте под душа. Танцувайте на включено радио. Разказвайте някакви истории. Посветете на някой приятел стихотворение, дори и слабо. Постарайте се да се получи възможно най-добро. Ще бъдете възнаградени прещедро. Ще създадете нещо.
Разбрахте ли? Не пиша за вас. Пиша за себе си. Пиша, за да бъде животът по-поносим. Чета, за да бъде животът по-поносим. Слушам музика, за да бъде животът по-поносим. Играя, за да бъде животът по-поносим. Гледам филми, за да бъде животът по-поносим.
Уви, понякога просто не е достатъчно...
Wednesday
Не е любов.
Това вашето не е любов. Приеми го.
Когато си говорим за любов, твоята връзка не е подходящ пример.
Любов беше онова, първото чувство, сещаш ли се? Непознатата тръпка, която ускоряваше пулса и замъгляваше съзнанието. Слабост в коленете, свиване в стомаха, тревога, безсъние, мечти, мечти, мечти. Можеше да обърнеш гръб на всичко в името на любовта си. Забравяше себе си. Чувството за пълнота, абсолютното щастие, светлото бъдеще, вярата, надеждите. Свободата да погледнеш някого в очите без да криеш нищо. Топлината в една длан. Цялата красота на живота събрана в едно усещане.
Къде е това сега?
Останал ти е само споменът и се напъваш да го изживееш отново. Опитваш да се държиш както когато беше влюбен. Преструваш се, че ти идва отвътре. А виж, всичко при теб е премерено. Всичко е спокойно. Всичко е разумно. Не може да се обича в граници. Казваш "Бих направил всичко за теб!", но можеш да съставиш списък, в който да изредиш какво точно включва това "всичко". Казваш "Ще съм до теб вечно!", но знаеш точно в кои случаи можеш да се отречеш от това обещание. Не може да обичаш с изключения. Това твоето не е любов. То е компромиси. То е примирение. То е логичният избор.
Оправдаваш се, че си се променил, остарял, помъдрял, но всъщност просто не си влюбен. Приеми го. Нямаш друга възможност. Тя идва само веднъж и ти вече я изпусна.
Monday
Горчиво
Sunday
Flashback
Wednesday
Повод за усмивка
Тъга, щастие, вече не правя разлика. Вече няма значение. Наслаждавам се и на двете.
Saturday
Friday
Съвпадение? Не мисля.
Точно тогава оставаш без приятели.
Thursday
За първи път
- Спа ли снощи?
- Не. Опитах, но не можах. А ти?
- И аз. Плаках доста.
- Да, и аз. През деня всичко нормално, но вечерта просто не издържах. Виж, вземи си цветята, че ми е трудно да ги нося всичките.
Загледах се. Момичето отдели 4 рози и ги подаде на приятелката си. За себе си остави 6 рози и 4 карамфила. Явно отиваха към гробищата. Привлякоха вниманието ми и колкото и да не желаех, по пътя станах неволен слушател на разговора им. Бил техен приятел, на тяхната възраст, загинал при катастрофа, щях да участва в „танцувай с мен”. Никога не съм предполагал, че нещо подобно може да ме подтисне. Сърцето ме сви, стана ми едно такова тягостно.
- Всеки можеше да е на неговото място. – каза момичето.
Веднага се сетих за катастрофата ни преди две години. Бяхме на косъм, но на мен почти не ми направи впечатление. Да, всеки можеше да е неговото място. Всеки можеше да е и на тяхното място и да пътува в автобуса с букет в ръце, след като цяла нощ е плакал в леглото.
Мислих за това през целия ден и за начина, по който ме накара да се чувствам тази случайна среща в автобуса. Беше ново чувство. Непознато. Не спрях да се тормозя докато не разбрах какво бе то...
Елементарно. За пръв път бях усетил, че не искам да умра.
Saturday
Заради цвета на житото
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
[...]
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
[...]
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
[...]
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
[...]
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
Tuesday
Време ли е?
Ако желаеш нещо истински, си готов да чакаш много, много дълго. Седиш и чакаш. Но се стъмва, става студено и остаряваш. Не разбираш ли, че чакаш напразно? Време е да си тръгваш, никой няма да дойде.
Аз мисля да почакам още малко.
Friday
Само няколко дни
Еххх...
Важното е, че е петък и сме живи.
А си бях обещал да не въздишам. Но това обещание винаги го нарушавам.
Искам да ви кажа за пълнолунието. Онзи ден луната беше съвсем ниско, с цвят на мръсна керемида, облаците се бяха разпръснали... На летището беше от дясната ми страна, когато отивахме към Владиславово беше от ляво, после пак пред мен, съвсем ниско над блоковете. Успокоява ме и ме кара да се затварям в себе си.
Просто съм уморен. Ще е страхотно да имаме няколко дни ваканция, за да си почина от ученето. И да си взема няколко дни отпуск, за да си почина от работата. И да се разделим, за да си почина от теб. Само за няколко дни...
Monday
Август
Август е далече, кой знае какво ще стане до тогава. Може просто да забравя, може да нямам кола, а може и тебе да те нямам. Нека се видим довечера, искам да те прегърна и да ми разкажеш деня си.
Thursday
Нищо не може да ти се случи
- Какво искате да кажете с това, че на мен нищо не може да ми се случи? - попитах аз. - Знам толкова много неща, които могат да се случат, и при това доста неприятни..- Неприятни! Не говорех за тях - каза той, изгубил търпение пред женската ми несхватливост. - Имам предвид друго: щом веднъж знаете, че нищо не може да ви се случи, животът ви ще стане много по-лесен. Така е, майко: каквото и да се случи, то винаги има два изхода. Или ще го преживеете - и тогава нещата се нареждат,. Или ще умрете от него, а това е още по-хубаво. Разбирате ли ме? В това отношение природата е твърде добра. Никой не получава повече товар, от този, който може да носи.
Успокоява, нали? Нищо не може да ти се случи... Нещата излгеждат по-прости, ако ги погледнеш така. И можеш да се усмихнеш.
Книгата е на Вики Баум и се казва "Марион живее". Не ти я препоръчвам, ако си момче. Има опасност да се отвратиш от жените.
Tuesday
Беше хубаво
Не помня всичко, но помня, че беше хубаво.
Имиджът ми изисква да подчертая "беше", но някакъв сантимент все ме кара да наблягам на "хубаво". В своя защита ще кажа, че след година или десет, този конфликт ще бъде безапелационно разрешен в полза на "беше".
Така е в тоя живот.
Saturday
Денят
За пръв път зимата направи Варна красива. Дърветата, покрити със скреж, изглеждат като фигурки от стъкло. Не можеш да ги снимаш. Неописуемо. С малко въображение игнорираш всичко друго и остава едно съвършенство. Поляната пред летището ...не, дъхът ми не спираше от гледката. Но можех да прекарам целия ден в съзерцание на замръзналите треви. Там няма никой. Ако ги ритнеш, от тях се разпилява ситен сняг. Искрят на слънцето. Искаш да ги пипнеш, сякаш не са истински. Крехки, нежни, преходни... Студени. Как да ти опиша красотата? Трябваше да си тук, с мен, за да те прегърна и да я видиш. Но денят си отиде и теб те нямаше. Ще заспя с удоволствие. Днес станах малко по-твърд, малко по-циничен и малко по-безчувствен. Една малка част от мен днес умря. Както всеки ден. Благодаря ти, Живот.
По дяволите.
Wednesday
Различен
Родителите често казват тези неща на децата си, защото ги съжаляват и искат да им вдъхнат увереност.
Но това са лъжи. В действителност всеки, който е различен се опитва да прилича на другите. Да си различен е тежко. Шегуваш се, а никой не се смее. Радваш се, но никой друг не се радва с теб. Споделяш съкровените си чувства, но оставаш неразбран. Страхуваш се до смърт, но никой не ти вярва.
И си сам.
Monday
Saturday
Зима
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Да. Обичам. Сам, свит в топлите дрехи да гледам през прозореца към заснежената улица и да рисувам с пръст по потните стъкла. Къща с комин и пушек. Слънце. Друго не мога. Музиката трябва да е тиха и да имам нещо сладко за ядене. Може нещо алкохолно. Сега на ум ще си разкажа невероятните истории от моя живот, като от време на време ще спирам, за да припявам припева на любимата си песен. Дали днес ще дочакам изгрева?
Thursday
Живот под наем
Щом мечтите са безценни, как става така, че повечето хора са готови да ги продадат за дом, жена и деца?
Никое дете не мечтае да се ожени. Мечтаят за велики подвизи, за прикючения и за свобода. И тъкмо когато могат да изживеят всичко това, те решават да си останат вкъщи и да създадат семейство. Просто така.
Сигурно е правилно да се предадеш. Сигурно е правилно животът да те пречупи. Сигурно е правилно да живееш за някой друг. Нали ако бащите ни не го бяха сторили, нас нямаше да ни има?
И все пак...не искам.