Дяволски забавно

Представям си, че действително отваряш тези страници и четеш.
Примерно сутрин, с кафето.
И се питаш „Хей, това не е ли за мен?”
Зачиташ се внимателно и виждаш толкова много прилики, сякаш са знаци, които съм оставил нарочно, специално за теб, за да можеш да ги видиш. Сякаш съм искал да ти кажа нещо, нещо само за теб, нещо съкровено и много, много, много мило.
Но не знаеш, никога не знаеш.