Tuesday

Не носят щастие!

Днес отново чух, че парите не носят щастие. Това ме накара да се замисля и реших да направя един подробен списък на всички неща, които биха могли да донесат щастие. Постарах се да погледна от всяка възможна гледна точка и да съм максимално обективен. Споделям го с вас. Можете да го видите по-долу.

Списък на нещата, които носят щастие:



....

Sunday

А всъщност стана така.

Нямах нищо и бях спрял във времето. Около нейната любов изградих света си наново. Тя ме спаси. Благодарение на нея се движа напред, вместо да чакам дните да минават. Това е.

Friday

Истини

Истината е, че тя с право те изостави.
Истината е, че нямаш какво да предложиш на една жена.
Качествата, с които толкова се гордееш, може би са наистина ценни в екстремни ситуации, но истината е, че си тотално безполезен в ежедневието. А статистиката сочи, че човешкият живот обикновено минава без никакви екстремни ситуации и с огромни количества ежедневие. За жалост.
Истината е, че едва ли някой ще се влюби в теб такъв, какъвто си.
И го знаеш, и ти тежи.
Наистина.

Wednesday

После някаква омраза...

[...]
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
[...]

Saturday

Спазвай дистанция.

За да можеш да си добър с хората е нужно да се отдръпнеш от тях. Ако искаш да запазиш доброто в себе си, трябва да стоиш настрана. Трябва да се затвориш. Не дава гаранция за успех, но помага много. И е единствената възможност.

Friday

Ужасните дела на една ужасна личност.

С времето ми е все по-трудно да се понасям. Май тъкмо за това водя тези разговори. Ако, след като споделя колко отвратителна личност съм и колко ужасни неща съм направил, все още има хора, които ме ценят като приятел, значи не съм чак толкова отвратителен и нещата не са чак толкова ужасни... Нали?

Tuesday

Лятото мина

Затвориха терминала. До вчера беше пълен с хора, а на паркинга бучаха автобусите и въздухът беше изпълнен със смрад, шум, суматоха и живот. Днес е много пусто и, ако поискаш, можеш да се почувстваш много сам, много далеч. Обичам есента.
На връщане свалихме покрива на колата и засилихме по магистралата. Ей така, за миг, лятото мина.
...and the way it goes, you can't tag along...

Wednesday

Feel Like...