Tuesday

Добродетели и пороци

 Моя позната ми показа съобщение от майка си:

"Проклинам пропиления си живот. Единственото хубаво нещо в него сте ти и брат ти."

Много хора се оказват в същата ситуация. А и защо не? Никога в историята на човечеството щастието на личноста не е било предмет на внимание. Други са важните неща. Дългът към семейството. Дългът към родината. Дългът към бога. Дългът към обществото. Дългът към правдата. Дългът към великите каузи.

Дългът към себе си се нарежда някъде в самия край на списъка с добродетели. Толкова в края на списъка, че чак на моменти се озовава в началото на списъка с пороци.

Никой не е станал герой, защото се е погрижил за собственото си щастие.

И сега ми се иска да ти кажа, че не е нужно да бъдеш герой, ако не искаш.

Sunday

Непоправима грешка

 Не знам какво да разкажа. 

Пак бях на погребение. Този път Смъртта дойде неочаквано. Твърде рано. Остави всички в... недоумение. Като грешка, която няма как да се е случила наистина и сега трябва да бъде поправена, за да може Животът да продължи в своя правилен вид. Непоправима грешка.

Всичко е наред, мислех си докато шофирах към вкъщи след погребението. Беше след края на работния ден и вече беше тъмно. Бях сам и слушах някаква тъжна музика. И си дадох сметка, че вече бях започнал да се примирявам с тази мисъл. Странна работа. От една страна, носи омиротворение. От друга страна, мирът е настъпил, защото съм претърпял поражение.

Докато си мисля тези неща ме хваща яд. Ама много ме е яд. Що за извратенящина е тоя скапан живот? Явно не съм се примирил съвсем. Тази вечер ще съм добър с децата си. Ще им дам да ядат шоколад. Ще остана в стаята им, докато заспят. Ще направя поне техния живот малко по-хубав.

Monday

Светът, който ние сме създали

 Всяка нощ голямата ми дъщеря се буди и ме вика. 

 - Таткоооо! Таткооо! Тааааткоооо!

Вратите между стаиите стоят отворени, за да мога да я чуя лесно. Отивам при нея, успокоявам я за няколко минути, избърсва си сълзите, издухва си носа. После я пращам да легне при майка си, а аз лягам в нейното легло.

Рядко успявам да заспя веднага. В повечето случаи лежа и си мисля разни неща. Например как всеки човек, когото съм срещал през живота си, има някаква своя лудост. Някакви психични или емоционални особености, които му се налага да преодолява, да прикрива, да приема. Устроили сме си общество от сресирани, травматизирани откачалки, които създават стресирано и травматизирано поколение. И се преструваме, че всичко е нормално.

Мисля си какво би било децата да растат без страхове, без срам, без принуда... Не виждам как би могло да стане. Не и в нашия свят.

Sunday

...only I am to blame...



Луната е изгряла в оранжево и поривите на вятъра карат прозорците да пукат. Хрумна ми, че някой може да има нужда от хубава музика. Например аз.


Thursday

Отрицателен естествен прираст

Доста се говори за това, че звездите умират. По-рядко се споменава, че нови (почти) не се раждат. Струва ми се важно.

Свикнали сме да възприемаме всичко около себе си като кръговрат. Водата се изпарява, но после пада като дъжд. Живите създания умират, но дават живот на други живи създания. Потенциалната енергия преминава в кинетична.

Противно на това обаче, небето малко по малко губи своите светлинки. Един ден в космоса няма да има нито една звезда. Всичко ще потъне в пълен мрак и студ. Няма повече кръговрати. Вселената ще загине и всичко ще свърши.

Дори да ни се струва, че се въртим в кръг, посоката всъщност е само напред и винаги води към някакъв край.


Кая



Четох „Кая“ докато чаках дъщеря ми да приключи тренировката си, седнал на стъпалата пред  входа на басейна. По един час три пъти седмично. Тези три часа са единственото време, с което (донякъде) разполагам.

Хареса ми. Поетична книга. С нещо ми напомни за „Вино от глухарчета“. Обичам такива.

В „Кая“ се разказва за живота. Особено за краткостта на живота, за неговия край, за тъгата по него, след като е свършил. 

Така де, за живота. 

За простия живот, който няма необходимост от разбиране: има си начало, има си край, и полека-лека се случва, без възвишена причина или завоалиран смисъл.

„Кая“ предразполага да четеш без да бързаш. Предразполага да живееш без да бързаш. Подканя те да помислиш за близките си и за това колко ги обичаш. Както и да помислиш за себе си и за своя път.

Хубава книга.

Вълшебни създания

За сватбата ни подариха красива икона на Св. Богородица, нарисувана с акрил върху кожа от Огнян Андреев. Закачил съм я в спалнята срещу леглото.

Един ден дъщеря ми лежеше превита от болка заради някакъв чревен вирус. Аз седях при нея безсилен да направя каквото и да е, освен да й казвам, че ще се оправи скоро, повръщането ще престане, диарията ще престане, ще може отново да пие вода и да яде сладолед, и да играе с другите деца.

Тя каза:
 - Помолих се на тази картина да оздравея. - от баба си ги научава тези неща. - Обаче още ме боли.
 - Да... И аз съм пробвал няколко пъти. Никога не се получава. Май не работи.
 - А калинките изпълняват ли желания?
 - Най-добре е да пробваш сама.
 - Няколко пъти си пожелах еднорог... Може би изпълняват само истински желания.
 - Другия път си пожелай сладолед. Само си го пожелай веднага. Ако изведнъж се появи сладолед, значи калинката ти го е сбъднала.

Така и не успяхме да спрем повръщането. На следващата сутрин я откарах в болницата, където торбичка вода със захар успя да направи това, което иконата не можа.