Friday

Дни на пълно щастие.

Като ти се яде - яж. Като ти се пие - пий. Така ме учеше един приятел преди години. Не одобряваше желанието ми да вникнвам в същността на всяко нещо, да го дефинирам и да го поставям на мястото му. Каква ти е ползата да го мислиш толкова? - питаше той, а аз нямах какво да му отговоря. И сам виждах, че нямам полза. Но си карах както си знаех.

Веднъж бях с приятели на палатка, в една гора на брега на морето. Вечер палехме огън, пекохме наденица, и пиехме докато можем. През деня плувахме или играехме белот под сенките, а щом слънцето почваше да се спуска на запад трябваше да решим кой ще върви около два километра до магазина за още наденица и още пиене. Безгрижни, щастливи дни.

Признавам, че има известно очарование в това първично, скотско щастие, породено от простичкия факт, че си жив и че край теб съществува цяла една вселена. Вселена, до която можеш да се доближиш и с която можеш да се слееш. Да си малък и незначителен под отрупаното със звезди небе, на брега на морето, те прави свободен, прави те човек, както би казал Алексис Зорбас.

Но това не е за мен. Аз искам нещо повече. Какво - не мога да обясня. Но по-всичко изглежда, че е точно обратното на щастието.

Thursday

The Streets

Прелистваме още една страница от живота си. И после още една. И още една. Ама че скапана книга.

 

Момент на затишие

 Ужасно ме издразниха на работа днес, но вкъщи дъщеря ми ме посрещна видимо оздравяла, жена ми беше в добро настроение, вечерята беше вкусна, с коняка изядох две парчета торта останала от Тодоров ден и когато всички заспаха аз останах да послушам музика. За момент всичко си дойде на мястото.

Такива моменти ми помагат да запазя разсъдъка си и да понеса следващата доза хаос.

Tuesday

Чуждо щастие

 Средата на март е, а аз вече си мечтая за август. Тогава ще си предам дисертацията, ще си ползвам отпуската, а най-хубавото е, че съм канен на сватба. И друг път ми се е случвало да приемам чуждото щастие като свое. 

Сега като го казах се замислих, дали някога някой е преживял моето щастие като негово... Не знам. И да се е случило, не ми е казал.

Няма да се откажем от живота, я!

Напоследък умират ужасно много хора. Познати. Познати на познати. Всяка седмица почти. Може би и вие сте забелязали. 

И всеки път е някак... незабележимо. 

 - Еди-си-кой почина.

 - Ужас!

И после си продължаваме по старо му.

Прави ми впечатление, че повечето хора приемаме тая смърт сравнително леко. Което от една страна може да е притеснително, но от друга страна си е хубаво. Няма да се откажем от живота, я! Скъпоценния ни, свиден, мил животец.

Човек би си помислил, че в подобна ситуация ще се паникьосаме и ще се втурнем да сбъдваме мечтите си. Но явно е нужно повече.

Светът е напълно сгрешен.

Sunday

Едно от много

Едно от неизброимите ужасни неща, които ще ти се наложи да изтърпиш в живота си, е да гледаш как искрената привързаност и любов на децата ти еволюира в нескрита досада и неприязън.

Концерт Ноар

Бих искал да присъствам на такъв концерт и някак си дори на живо да е черно бял. И като почне Mad About You всичко да ми се усуче като в центрофуга и емоците полека да се изцедят от очите ми, да ми стане едно леко и да ми се освбоди място за повече любов.