Достатъчна причина

Дори когато собственият ми живот изглежда подреден и балансиран, не мога да не виждам, че на други хора им се случват отвратителни неща. Незаслужени отвратителни неща, от които стомахът ми се свива.

За мен това е достатъчна причина да го мразя и да повтарям, че е скапан.

Хем се страхувах, хем се надявах

 Видяхме се неотдавна. Просто ѝ се обадих и излязохме. Бяха минали години и хем се страхувах, че се е променила, хем се надявах да се е променила.

Когато влезе в бара ми се стори същата. Вълшебна. Невъзможна, като фантазия. Пак ме обзе онова странно чувство на сладка гордост, че идва в този бар заради мен, че седи на моята маса.

Говорихме дълго за неща, които ни се бяха случили. Разказа ми за живота си и си помислих, че аз бих се вписал добре в него. После се разделихме.

Започнах този блог преди 16 години. Това е много време. Колко още трябва да мине?