Thursday

Кая



Четох „Кая“ докато чаках дъщеря ми да приключи тренировката си, седнал на стъпалата пред  входа на басейна. По един час три пъти седмично. Тези три часа са единственото време, с което (донякъде) разполагам.

Хареса ми. Поетична книга. С нещо ми напомни за „Вино от глухарчета“. Обичам такива.

В „Кая“ се разказва за живота. Особено за краткостта на живота, за неговия край, за тъгата по него, след като е свършил. 

Така де, за живота. 

За простия живот, който няма необходимост от разбиране: има си начало, има си край, и полека-лека се случва, без възвишена причина или завоалиран смисъл.

„Кая“ предразполага да четеш без да бързаш. Предразполага да живееш без да бързаш. Подканя те да помислиш за близките си и за това колко ги обичаш. Както и да помислиш за себе си и за своя път.

Хубава книга.