Неописуем ужас

 В една неделя, както много други недели, децата бяха при родителите ми, а жена ми работеше в съседната стая. Бях прекарал цялата сутрин в четене и тъкмо приключих книгата, когато усетих, че нещо с Вселената не е наред. Тишината в апартамента придоби плътност и полегна по мебелите, слънчевите лъчи, които влизаха през прозореца станаха студени на пипане, цветята в саксиите на перваза изведнъж спряха да растат и една и съща секунда се повтори няколко пъти. 

Връхлетя ме мисълта, че така празен ще бъде Животът, когато децата порастнат и вече не живеят у дома и мислено взех решение да намеря нещо, с което да го запълня, но вътрешно знаех, че няма да успея.

Малко по-късно всичко си дойде на мястото, но споменът за изпитания неописуем ужас се връщаше в някои нощи месеци наред.