Звездопад

Лежах по гръб на студения пясък с мокри крака и глава, замаяна от мастиката. Търсех съзвездията по нощното небе и си мислех, че никога преди не съм виждал толкова ясно млечния път. Адски ми се искаше някой да ми разкаже за звездите. Не разбирам нищо от астрономия. Нямаше луна. В ума ми се появиха замъглени, хаотични мисли ту за едната, ту за другата, но истината беше, че просто исках някой да ми разкаже за звездите.

А те - звездите - се сипеха над мен, но аз нямах какво да си пожелая.