Неделя вечер

Топло мляко и бутерки. Майка ми ги е прегорила малко този път. Всички вече са легнали. Утре съм на работа и е крайно време и аз да заспивам, но ми се искаше малко да осмисля нещата, които се случиха последните дни. А утре пак е понеделник.

Все смятах, че това ми е проблемът. Не понеделниците. Мисленето. Преди време го правех непрекъснато. Все нищех разни случки, думи, жестове. Кой? Защо? Исках да знам всяка мисъл, всеки мотив. Спях малко. Това направо ме убиваше. Проваляше ми живота. Реших, че ще е по-здравословно, ако се откажа от този си навик. Не съм пушач, но предполагам, че щеше да ми е по-лесно да откажа цигарите. Както и да е, аз се промених. Наистина. Поне от две години живея безметежно. Без тревога за бъдещето, без въпроси, без отговори. Държа се лекомислено. Говоря много без значение какво мисля, често по въпроси, за които не знам нищо. Обръщам всичко на шега. Точно както го бях планирал!

Но не ми е по-добре. Всъщност ми се струва, че нещата се влошиха. Не трябваше да става така...

...too many lights out, but noone near here...