Това, което се опитвам да кажа е, че болката я има независимо от теб. Тя не е въпрос на гледна точка. Не е следствие на неправилното ти отношение към живота и света. Дори да промениш себе си и начина си на мислене, тя пак ще си е тук. Няма да си отиде, ако се обградиш с позитивно настроени хора, мислиш само за хубави неща и се усмихваш повече. Нея просто я има, вградена в душата ти. Една неразривна част от живота. Можеш да откажеш да я виждаш, можеш да я отричаш, но не можеш да я накараш да изчезне. Не е по силите ти. Ти не си Бог.
Преди да продължиш напред, може би ще си по-спокоен, ако я признаеш и приемеш. По-достойно е, а и така или иначе ще е твой постоянен спътник.