Една година. Понякога миг, понякога вечност, но всъщност няма разлика. И в двата случая и на мен и на теб ни остава с една година по-малко от и без друго краткия ни живот. Ти какво направи през тази една година?
Понеже обичам да се отбелязват разни дати, реших днес да ви кажа здравейте. И за да направя случая специален, ще оставя възможност за коментари. Ако някой иска, може да напише какво мисли (без да се чувства задължен...). Аз после ще изтрия каквото не харесам, не страдам от излишни скрупули в това отношение.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
най-накрая...бях започнала да си мисля,че този ден никога няма да дойде ..само дано тази екстра се запази за по дълго понеже в момента съм си изключила опцията за мислене..:(
ReplyDeleteJ.
п.с: искам да те питам нещо но не ми се публикува като коментар ..свързано е с поста ти и със задоволяване на лична информация ..имаш ли идея как мога да те питам ако разбира се имаш желание ...
ReplyDeleteза тази 1 година ли ?...вече една година се мъча да започна от начало ,на чисто ..за една година порастнах,може би станах по недоверчива но не съм се почувствала по щастлива нито по обичана ..една година а всъщност никога не съм била по празна,по безчувствена ,по безкръвна ..понякога го виждам ..сякаш му няма нищо ,усмихнат с новата си приятелка..излекувал се е ..не от мен ..от миналото си ..при някои се получава бързо (защо ли),а при други трае до безкрайност
ReplyDeleteп.с:надявам се да го изтриеш получи се мн :(
Към съветите, които хората ти дават проявяваш същата безскрупулност. Само, че там вредата е още по-голяма. Дано задоволяването на егото ти дава поне малка искрица живот
ReplyDelete@Анонимен:
ReplyDeleteПознаваме се, а? :) Прав си, че обичам сам да взимам решенията си, според моя опит, според моите разбирания. Но винаги чувам и обмислям чуждите съвети. Това че отхвърлям онези, с които не съм съгласен намирам за нормално. И дори ако се случва така, че на практика не съм съгласен с почти никой съвет, това не ме прави кой знае колко странен.
А какво значи вреда? То всъщност е полза... Но като гледам колко си сигурен в думите си, как уверено отсъди, колко убеден си, че всичко ти е ясно и всичко си разбрал, явно вече си решил за себе си и думите ми ще са напразни. Освен това, казано честно, нямам мераци да убеждавам когото и да е в каквото и да е. Или ме приемаш както аз теб, или не. Или уважаваш избора ми както аз твоя, или не. Наистина е толкова просто.
@Jamalka:
Здрасти. :) Пиши на мейла в профила ми. Така ОК ли е?
Аз може ли да се включа с едно: Абузаааа!
ReplyDeleteИ да те поздравя с една песен на Dream Theater - Speak To Me (или Pink Floyd - Keep Talking, ако предпочиташ нещо по-класическо :))
Не си приел мен, както и много други хора. Личи си по начина, по който упорито отказваш всякакви съвети.
ReplyDeleteBloodymirova, като мой първи, така да се каже "случаен" читател, можеш да се включваш както си искаш :) За статистиката - за една година броя на посетителите на този блог нарастна с 800 - 900%. Приемам, че в началото е бил един. :D Мерси за поздравите, ще ги чуя.
ReplyDelete@Анонимен:
Очакваш от мен да правя каквото други хора ми казват, така ли? Интересно, ако аз те "посъветвам" да промениш начина си на живот, дали ще ме послушаш.
Да приемеш някого означава да не го съдиш и да не опитваш да го промениш. Така изразяваш уважението си и доверието си към другите. А пък веруюто "Който не е с мен е против мен" е много, много, много погрешно при отношенията с хората.
Пак казвам, че съветите не ги пропускам. Кажи ми твоя съвет към мен и ще видиш, че ще го чуя. (Което не означава, че автоматично ще го изпълня.)
Лека вечер на всички, отивам на викторина с бири. :) Мечтая си за деня, в който ще забранят пушенето в заведенията. :)
Абе това на dream theater е много добро.
ReplyDeleteЖивота си е твой. Но не забравяй, че никога не е късно. Дори след година.
ReplyDeleteСтига да поискам, никога не е късно. Благодаря за съвета.
ReplyDeleteАз пък на 03.11 отбелязах 4 години.
ReplyDelete4 години на мъка, сълзи и фалшиви усмивки.
И всичко щеше да си остане така, докато не дойде вечерта. А тогава се случиха хубави неща и вече мисля да не го броя за черна дата.
Този ми е любимият ти пост:
http://deepressed.blogspot.com/2008/01/blog-post_21.html
А пък този:
http://deepressed.blogspot.com/2008/09/blog-post.html
си го представям все едно съм там.
Отдясно ти е Кайсиева градина, отляво са летището и зад него - канала. А отпред е залеза. И си представям колата по магистралата. И всичко е оранжево-красиво.
Зад теб е Варна, напред е неизвестното.
Абе, лесно е да си го представиш и ти ;)
Май и на мен този ми е любимият. Веднъж почти се сбъдна. Август отново предстои, а най-хубавата част е очакването.
ReplyDeleteБлагодаря.
Някакси не мога да повярвам - гледам изведнъж коментари:))(ако ги нямаше тези, вероятно щях да напиша нещо в онези, най в началото.
ReplyDeleteНаистина успяваш да вдъхваш тъга, знаеш ли? Сещам се за клоуните - на тях почти никога, или дори съвсем никога не им е толкова весело, колкото весело се стараят да правят наоколо си. В тоя смисъл, много ми се иска да ти пожелая тъгата при теб да е по-малко от тая, която вдъхваш; надявам се, че такова пожелание няма да те обиди.
Може и да си прав, че изключваш коментарите. Нещата, които казваш, са такива, че най-често не биха позволили качествен коментар.
Не помня как точно попаднах тук, но ето че днес се наканих да прочета всичко. По някои неща ми напомняш 1 човек, който... абе човека, когото аз обичам, с 2 думи; макар че явно не си:). Доста странно. А може би пък някои истории и неща просто си приличат - не в конкретиките, а в основното. Айде, връщам се да чета.
Колкото до съветите, не знам, и аз слушам най-вече своите. Поне досега онези, които съм позволявала да ме съветват, никога не са проявявали особено разбиране към моята гледна точка. Но ако такива има, сигурно е добре да им се обръща внимание.
Изглежда не обичаш добрите пожелания, аз обаче ти ги давам.
Извини ме за дългия коментар, забравих да кажа.
ReplyDeleteНяма нужда да се извиняваш.
ReplyDeleteОсвен това благодаря за добрите пожелания.
И за комплиментите. ;)
Някои истории и неща наистина си приличат.
:))
ReplyDeleteНееееее... Не казвай, че мислиш това от "Какво ли е?". в противен случай страшно ще ми стъжниш живота наистина, точно в момента...
ReplyDeleteНяма къде другаде, затова тук; просто не можах да се въздържа. Всичко в мен възстава с/у казаното:(((
Еми... Според теб какво е?
ReplyDeleteВсъщност давай по мейла.
Абе... накратко, всичко е според зависи ("Всичко е относително" е 1 от най-основните максими на тоя свят за мен). А не накратко... момент.
ReplyDelete