Каквото беше - беше.

А беше едно тъжно погребение.

Хвърляш шепа пръст на ковчега, притискаш очите, че вземат да сълзят от тоя дяволски вятър и преди да се качиш в колата гледаш къде да остържеш обувките от калта. Естествено, че вали. Пък утре си на работа, последен работен ден на месеца е, имаш да попълниш Форма 19, две писма за базиране трябва да придвижиш, един договор за наземно обслужване, дето го отлагаш от миналия петък...

Тъй ще е тя. Животът си знае неговото и не му пука за никого.