Една песен

Тази песен никога не ми е харесвала. Не че е лоша, просто не ми харесва, може би защото клипът ме дразни. Веднъж обаче я пуснаха по радиото в една маршрутка, късно вечер, голям студ, пътувах с едно чудно момиче без да знам точно за къде. Тя беше много уморена, всъщност и двамата бяхме много уморени, беше отпуснала главата си на рамото ми и ми разказваше за някакви нейни си моменти на щастие, съвсем тихо... Видя, че съм си ожулил ръката, взе я в нейните и почна да ме усопкоява, че ще се оправи. Жени. После попита дали не говори прекалено много и аз нищо не казах, но си мислех, че всъщност аз мълча прекалено много и че ще е добре да кажа нещо, но бях твърде ангажиран да се сдържам да я прегърна. А то беше трудно, не само защото, както се сещате, тя е наистина красива, но и защото бях пропътувал половината свят именнот за да я прегърна, а изведнъж се беше оказало, че последното хич не е добра идея... С нея така и не се разбрахме, което е жалко, вярвайте ми, а споменът е хубав. Аз съм единственият, който го помни обаче и сега, като се замисля, ми се струва адски безсмислено да пиша всичко това.