На кой, ако не на мен? Нали и аз все ги приказвам едни такива... Пък и имам вид на човек, който може и да разбере. Малко неловко се получи накрая. Сега ми хвърляш бързи погледи и чакаш отговор. Защо стана така? Къде сбъркахме? Какво ми има? Сякаш мога да знам. Сякаш мога да те успокоя или да ти помогна. Какво да ти кажа? Случва се така в живота понякога – отделните елементи не пасват, частите са разменени. Раждаш се киви, а имаш нужда да летиш. Или пък нежна душа в тяло на граблива нощна. И не можеш нищо да направиш, очевидно е, ще си все така до самия край. Без щастие.
Просто продължавай.