Умението винаги да виждаш и двете, и трите, и всичките безброй страни на монетата е дяволски побъркващо и те поставя в деликатна и незавидна ситуация. Отнема ти възможността да избираш, защото виждаш, че за всеки плюс има съответен минус. Отнема ти възможността да съдиш, защото разбираш всяка гледна точка, всеки довод, всяка позиция. Отнема ти желанието да подкрепиш някоя от страните, защото знаеш, че всички са еднакво прави и всички еднакво грешат. А те почват да те мразят. Очакват да се бориш заедно с тях, но как, като всяка кауза изглежда наполовина несправедлива? Хората приемат поведението ти като страхливост и слабохарактерност. Как така, нито Светъл, нито Тъмен, ще питат. Не можеш да обясниш. Не могат да разберат. Щом си в златната среда ставаш враг на всички от крайностите. Е, ще има разбира се и хора, които ще оценят какво правиш. Ще те приемат. Ще те подкрепят, макар да те мислят за странен. Но те ще се броят на пръсти. И понеже да си сам срещу целия свят е досадно, понякога ще ти се иска да се присъединиш към едни или към други. Няма да го направиш, понеже знаеш, че твоята позиция има и някои адски значителни преимущества.
Ще си носиш кръста, както всеки друг. От време на време можеш гордо да казваш:
„I choose neutrality. I’m a witcher.”
Но никой няма да ти обръща внимание...