Tuesday

Страх от депресия.

Не ги разбирам!

И всеки път щом някой се отърси от депресията, всички край него му се радват и приветстват:
- Хей, страхотно е, че вече си добре, как се възстанови толкова бързо? Толкова се радвам, че отново излизаш с нас, усмихваш се и се веселиш! Поздравления! Как го постигаш?
- О, ами нали знаеш, животът продължава! Просто не мисля за това, гледам да се разсейвам с други неща... Трябва да се продължава напред. Ако гледаш към миналото, до никъде няма да стигнеш... Трябва да си повтаряш, че „това” няма значение, че не е толкова важно и да не спираш да се усмихваш!

Животът продължавал. Чудесен метод! И което е по-важно – наистина работи. Но как не разбираш, че „това” всъщност е от огромно значение, определя целия ти бъдещ живот и не само е важно, но може би е най-важното нещо което някога ще ти се случи! Нима наистина не ти пука? Иска ми се да те дръпна в страни и тихо да ти прошепна на ухото: „Ей, чакай малко, ти току що съсипа бъдещето си, к’во се хилиш, осъзнай се, по дяволите!!!”

От къде този сляп страх от реалността?