MMORPG "Life" 0.24b

Като всяко MMORPG и животът няма смисъл. Единственият стимул е трупането на експириънс и събирането на айтъми. В началото е наистина интересно и вълнуващо, често казваш „Ааа! Ооо! Брей!”, но малко след това единственото, което си казваш е „Защо по дяволите продължавам?” Стоиш насред безкрайна, необятна вселена, скрила в себе си безброй невъобразими красоти и тайни, но за да можеш да съществуваш си длъжен просто да трупаш експириънс и да събираш айтъми. Уж има разни куестове, които да разнообразяват ситуацията, но с времето усещането „been there, done that” става все по осезаемо и е трудно да се бориш с него. Циклиш ежедневно с надеждата, че нещо ще се случи. После тази надежда умира, но продължаваш да циклиш по навик. Или защото не обичаш да се отказваш. Или за да не се излагаш пред другите. Има някакви луди – идеалисти – които понякога те въвличат заедно с много други в една или друга битка, в едно или друго търсене. Опитваш да прихванеш от техния ентусиазъм, на моменти успяваш, мъчиш се да ги имитираш, но винаги е за кратко. Това не са твоите битки и твоите търсения, никога не успяваш да разбереш причините за тях. После идват разочарование и апатия. Казваш, че всичко много те радва, че си щастлив, че не би продължавал, ако не ти харесваше, но всъщност си дяволски отегчен. Където и да отидеш, с когото и да се срещнеш, каквото и да направиш – все ти се струва някак фалшиво. Иска ти се най-сетне да стигнеш края, за да можеш да си починеш.

Ето ме мен, с добрите новини. Ще стигнеш края. Имай търпение.