Прав съм

Много се усмихваш напоследък, мила. Радвам се за теб, наистина. Харесвам усмивката ти. Помня, че преди време не беше така, макар да отричаш. Но ти си ми казала много неща и аз помня. А днес идваш и ме потупваш приятелски по гърба, казваш ми, че всичко ще е наред, че трябва да гледам по-позитивно, че светът е прекрасен, а животът е какъвто си го направим. Съветваш ме да имам повече вяра в бъдещето. Понякога те дразня с вечната си философия, понякога те отегчвам, понякога те разстройвам, понякога съм ти смешен. Но един ден ще се събудиш безполезна, до мъж, който не се итересува от теб, с деца, които не те познават, с приятели, на които не смееш да се обадиш и с работа, която не понасяш. Тогава и ти ще трябва да се примириш и може би ще се сетиш за мен и ще си кажеш „Беше прав.”

Не че от това ще ми стане по-хубаво...