...и рядко сме тъжни

Не ме впечатляваш с щастието си. Знам какво си жертвала за него.

Акулите са щастливи, предполагам. Помнят по минута или две. Не повече. Така са устроени. На това му се казва живот за мига. Много хора го смятат за доста добър вариант.
Нали това искаш? Нали с това се гордееш? Нали така продължаваш напред? Дори си ме съветвала...
Живей за мига? А какво ще кажеш за: "Върви по дяволите!"?

"Бързо забравяме и рядко сме тъжни.", казва един герой на великия Ремарк. Казва го с дълбока ирония, с тотално отчаяние, с безконечна мъка по нещата, които е заличил в паметта си в името на съществуването си.
А ти се радваш. Ти се гордееш.
По дяволите.

Лошото при акулите е, че никога не могат да спрат. Дори когато спят, трябва да продължават да се движат напред. Защото, ако спрат дори за момент... Ще умрат.
Тъжно, нали?