Баба Марта

Сутринта ни донесоха вестниците и докато разлиствах страниците от вътре изпадна приложена мартеница. Беше хубава и се зачудих какво да я правя, не исках да си я слагам, но на кого да я подаря. Изведнъж се сетих, че знам адреса ти и идеята, да ти я пратя в писмо много ми хареса. Деловодителкта ни е в съседната стая и нямаше нищо против да ми даде един плик. Тя е готина. Надписах го и сложих вътре мартеницата. От обратната страна на парче използвана факс-хартия написах с молив набързо едно пожелание за здраве. Банално, но искрено. Забавлявах се като дете, мислех си как ще се зарадваш, кой знае от кога не беше получавала писмо, още по-малко мартеница. Представях си как се усмихваш докато отваряш плика и изненадата ти от съдържанието му. На връщане слязох една спирка по-надолу, пощата още работеше и купих марка. Реших да я залепя вкъщи и да го пусна сутринта, хем щях да напиша адреса на ново, че се беше получило доста грозно. Вкъщи седнах на бюрото си и докато пишех на новия плик изведнъж си помислих: "Какво, по дяволите, правя?!!" Размислих минута, после бутнах писмото в чекмеджето. Там си остана.

Твърде много неизпратени писма, твърде много неизречени пожелания - банални, но искрени. Кой печели от това? А така тежат.