Напразни надежди.

Нали знаете онези писма, които приятелите ви изпращат, за да покажат, че мислят за вас и ви обичат? Не може да не сте попадали на тях. Обикновено цитират майка Тереза, Далай Лама или самия Господ и ви убеждават, че животът е прекрасен, доброто побеждава, а за любовта няма непреодолимо препядствие. Учат ви как да живеете, как да се държите, какво да цените и на какво да не обръщате внимание. С две думи – страхотни са!

Скоро видях книга, която в която бяха събрани в стотина страници всякакви такива писма. Една приятелка си я беше намерила и изпадаше във възторг докато я прелистваше. Четеше ми я страница по страница, като често казваше „Чакай, чуй това, това ми е любимото!”.

Бях объркан, малко шокиран и в известен смисъл ужасен. На какво се надяваше?!? Искаше ми се да й кажа, че дори да я прочете десет пъти, дори да заспива и да се събужда с нея, дори да научи наизуст всеки шибан текст в нея... Животът й няма да стане по-хубав.