Има два варианта.

Единият е да си разумен. Да приемеш, че хаотичните пориви на сърцето не водят на никъде, да опитомиш желанията си, да ги подчиниш дори. Да промениш себе си, за да бъдеш какъвто искаш. След това да поемеш към някаква цел, която сам си избрал, защото си сметнал за правилна.

Вторият вариант може да се опише най-добре с прекалено често употребяваното (и по мое мнение ненужно прехвалено) „да следваш сърцето си”. Да му повярваш, да повярваш, че най-доброто за теб е да бъдеш себе си. Вместо да се противопоставяш на желанията си просто опитваш да ги удовлетвориш. Дори понякога да изглежда глупаво или нелогично. Дори да не можеш да видиш накъде те води този път.

Ти се спря на втория вариант.
Мен никога не ме е бивало в слушането на сърцето...

Кой от двама ни е постъпил правилно?
Кой от двама ни ще е щастлив в избора си?
Никой.
Никога.
Просто сме такива.