В нощи като тази ми се пуши. Излизам на терасата и отварям широко остъклените рамки. Первазът е достатъчно широк, за да седна; парапетът е достатъчно близо, за да вдигна краката си. Облягам голия си гръб на прозореца и за миг ме побиват тръпки от допира ми до студеното стъкло. Но е приятно.
Спомням си за минали лета. За безкрайни безсънни нощи по алеите в парка, за алкохол и дискотеки на открито, за сладолед, за нощно къпане в морето, искрени разговори и съкровени тайни, тихо споделени, а на зазоряване уморителния, дълъг път към дома, докато гларусите се разбуждат.
Под мен жълти таксита минават периодично, не съм единственият още буден. Но аз всъщност бях започнал да казвам, че в нощи като тази мисля за теб.