Август

В края на август, като задухат ветровете, ще си взема един ден отпуска, когато и ти почиваш. Ще се събудя рано, още в девет и половина ще спра колата пред входа ти. Дано си усмихната, когато слезеш, иначе можеш много лесно да провалиш всичко… Но ти ще си усмихната. На врата ти се виждат презрамките на банския, изглеждаш много лятно, момичешки и секси. Особено с тази шапка и със слънчевите очила. От къде ги намери? Защо не си ги слагала друг път? Отиват ти на усмивката. Ще караме на юг с отворени прозорци, ще припяваме на летните хитове по радиото, а на тъжните балади ще сменяме станцията. Няма да говорим много, но ще се смеем. Малко преди Бяла има една отбивка, която води до малък плаж без хора и без боклуци. Водата е страхотна. Можем да останем тук цял ден, в багажника има храна и вода. По обед вали за кратко и се крием в морето, после дълго лежим на мокрия пясък и гледаме вълните. Най-малко три бала, дори четири. Морето побелява от пенливите им гребени. Палим огън преди да се стъмни, вече е хладно, вятърът се усилва. Ако искаме, можем да дочакаме залеза, нощта тук не е като в града, небето ще е хубаво и пълно със звезди. А можем и да си тръгваме вече. И аз съм уморен. Беше хубаво. Благодаря. Довиждане.

Август е далече, кой знае какво ще стане до тогава. Може просто да забравя, може да нямам кола, а може и тебе да те нямам. Нека се видим довечера, искам да те прегърна и да ми разкажеш деня си.