Повод за усмивка

Когато те сънувам се събуждам усмихнат. Отворих очи и между провесените на простира чаршафи видях къс зимно небе с цвят на олово. Развиделяваше се. В сънищата ми винаги присъстваш само като наблюдател. Стоиш спокойна някъде в страни и се усмихваш, щом те забележа. Или се разминаваме и в последния момент срещам погледа ти, махвам, а ти ми намигваш приятелски. Размърдах се под юргана, чувствах се доволен, че съм на топло. Искаше ми се да остана в леглото цял ден. Този път не помнех нищо от съня, само едно усещане за устните ти. Понякога са ръцете ти, този път бяха устните. Няма по-нежни устни от твоите. Казвал ли съм ти, че те обичам? Все още се усмихвах, когато затворих очи и зачаках алармата на телефона.

Тъга, щастие, вече не правя разлика. Вече няма значение. Наслаждавам се и на двете.