Сигурно си правил някакво преброяване на хората, на които ще липсваш, ако днес умреш. Без роднините, естествено. Аз ги преброих преди четири години и от там насетне го правя регулярно. Днес нещо пак ме подсети за това. Бройката си е същата, хората са същите. Значи хората са качествени. И което е по-важно, значи имам дяволски добра преценка за тези неща.
Едно момиче беше казало двайсет и осем. Без роднините! Направо ме убива. Пробвай с нещо като...три. Така поне няма да си завишила с много.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
