Не бързай да благодариш.

Може да минат години и да вярваш, че всичко се е разминало. Може всеки път, щом се сетиш за случилото се да си казваш какъв късметлия и щастливец си. И мислено да отправяш по едно "Благодаря ти, Боже", макар да не ти е много присъщо точно на него да благодариш.
После разбираш, че си се заблуждавал и всъщност ситуацията е доста скапана. Оказва се, че, ако животът изглежда хубав, най-вероятно не си запознат с всички факти. И ти се иска да върнеш думите си на благодарност обратно.