Една минута не стига

Минута мълчание със сведена глава.
После още една.
След известно време започваш да се изкушаваш да прекараш в мълчание остатъка от живота си...
За какво си мислите, през такава една минута?
За миналото? За бъдещето? За себе си или за някой друг?
Аз почвам да мисля за всичко едновременно и става някакъв пълен хаос...
Една минута не е достатъчна.