Не особено

Иначе картинката е перфектна и всички ти завиждат и ти казват, че си късметлийка. Но има нещо... Виждаш го в детайлите. В дребните неща. Малките жестове на внимание. В прокраднал се нюанс в интонацията. Небрежно подхвърлени думи. Все незначителни неща, които ти е трудно да опишеш, а щом ги разкажеш на някого, всеки би отвърнал: "Това не значи нищо, мила! Въобразяваш си, скъпа." И ти самата си казваш същото, защото хич не ти се иска да е вярно. Отричаш, отричаш, отричаш, докато можеш, но с времето се убеждаваш все повече и накрая знаеш - не те обича. Само се преструва добре. И колкото и да се стараеш, не можеш да промениш това. Той има нужда от нещо, което няма как да му дадеш. Не знаеш какво е то, защото в действителност почти не го познаваш. И ти става едно самотно... Утешаваш се единствено с мисълта, че, щом не е обикнал теб, никога няма да обикне друга.

Но не се утешаваш особено.