Едно усещане

Всичко започна в началото на пролетта, макар че изглеждаше повече като края на зимата. Бяхме отишли с приятели в Търново за почивните дни и се наслаждавахме на почивката си. Беше весело и приятно докато се размотавахме из града, доброто ни настроение не се влияеше от факта, че газехме из преспи мръсен сняг, а по улиците се стичаха истински реки, които от време на време колите изхвърляха отгоре ни. Следобеда минахме край някаква църква и другите реших да влязат, а аз естествено останах да чакам отвън. След малко на входа се появи свещеник и се облегна на парапета.
- Няма ли да влезеш?
- Не, съжалявам.
Незнайно защо се почувствах някак виновен и ми се искаше да се извиня. Свещеникът се разминаваше доста с общата ми представа за свещеници – не изглеждаше нито алкохолик, нито педофил и дори може би беше хетеросексуален.
- Какво има?
- Нищо. Не знам. Просто едно постоянно усещане, сякаш…
- Нещо не е наред?
- Да, точно. Сякаш нещо не е наред.