Редакцион

От известно време си мисля, че ще е добре да кажа няколко неща за блога... Може да се получи малко дълго, но то е защото все отлагам. Сега съм решил да изляза в светлината на прожекторите за моите пет минути слава.

Намирам опцията за оставяне на коментари за нещо наистина страхотно. Дават възможност за обратна връзка, за споделяне на мнения и дори за спорове, в които, както знаем, се ражда истината. В този блог обаче са ненужни, защото: предпочитам обратната връзка да става лично (през мейла); убеден съм, че не е възможно да се остави смислено мнение под който и да е пост; и изобщо не вярвам в истината. Искам да кажа, че липсата на коментари не е защото игнорирам вашето мнение или защото не ми пука. Нямам нищо против (и дори ми е приятно) да обсъждам с всеки всичко, което съм написал. Който е пробвал може да потвърди. Но изказването на лично мнение в обща страница винаги се изкривява и остава неразбрано. Пощата е по-добрият вариант. Повярвайте ми.

Между другото, темата на блога е такава, че в повечето случаи, когато някой ми пише „ей, това последното беше страхотно, много добре си го написал и си много прав!”, на мен ми става ясно, че съм нацелил болното му място, идентифицирал се е с написаното и в момента този човек си преживява някакъв негов си тежък момент… В този смисъл, предпочитам да чувам, че не съм прав. Даже имам нужда да чувам, че не съм прав. Това ми връща „вярата в доброто и в човека”.

А, имайте предвид, че макар аз да присъствам във всичко написано и винаги да изхождам от реални събития, все пак не ги приемайте буквално. Най-добре гледайте на постовете като на художествена измислица. Истински са само за мен. (Хе, може би не… Умишлено никога не споменавам имена.)

Ако се подхлъзнем към глупавите метафори и приемем, че животът е огромна каца с мед, то този блог се е посветил на миниатюрната капчица катран в него.

Съжалявам за музиката, видях, че доста от линковете не работят, а и Playlist.com се изпедера…така де, не стават. Истината е, че мога да ги оправя, но ме мързи. Може би някой ден… Качвал съм само любими песни, но все още не съм качвал любими изпълнители, че при тях изборът е много труден.

Сам съм изненадан, че в продължение на две години намирам какво да пиша. Прощавайте, ако понякога изглежда като изсмукано от пръстите, но не е никак лесно да успяваш винаги да видиш тъжната страна на живота.

Благодаря.