Едно усещане

Като цяло мина страхотно. Не можех да си обясня как се събраха толкова хора в един апартамент, но от друга страна след около два часа вече нито знаех колко хора има, нито пък ми пукаше. Помня само, че някой непрекъснато правеше снимки, за които сега всички ще съжаляваме, аз по едно време танцувах с това, новото момиче, дето не й знам името и сигурно поне 20 пъти подред въртяхме една и съща песен. Освен това никога, никога, никога вече няма да взимам торта. Въпреки многото пияни не се получиха никакви сериозни фалове. Само дето колкото и да пиех, все имах онова особено усещане. Сякаш…