Едно от много

Едно от неизброимите ужасни неща, които ще ти се наложи да изтърпиш в живота си, е да гледаш как искрената привързаност и любов на децата ти еволюира в нескрита досада и неприязън.

Концерт Ноар

Бих искал да присъствам на такъв концерт и някак си дори на живо да е черно бял. И като почне Mad About You всичко да ми се усуче като в центрофуга и емоците полека да се изцедят от очите ми, да ми стане едно леко и да ми се освбоди място за повече любов.

Антиработохолик

Сутрин в служебния автобус бих си говорил с някого, но всеки си гледа телефона. Аз се заглеждам през прозореца. Мисля си, че са работохолици, защото ги виждам, че си гледат служебната поща. Получавам от тях имейли и съобщения в служебните канали сутрин, вечер, дори през почивните дни. 

Сигурно и те си мислят, че съм работохолик. Отговарям на имейлите и съобщенията им сутрин, вечер, и дори през почивните дни.

А не съм. Липсва ми амбиция да притежавам неща, не ме изкушава да имам власт над хората, не се лаская от чуждата завист. Старая се, защото сякаш всички това очакват от мен и защото така съм полезен. Преструвам се, че споделям това разбиране за успех докато всъщност просто искам да...

Искам да напиша книга.

Думите, които спасиха живота ми

Когато тази песен излезе си казах, че е твърде мейнстрийм за да я пускам в блога и е по-добре да изчакам да мине малко време. Е, минаха почти 12 години, така че ви я припомням. Клип, музика, текст и изпълнение са съчетани в перфектно произведение на изкуството, сякаш създадено специално за мен. Чувствам тази песен като нещо скъпоценно, което сега искам да споделя с вас.

Временно

Когато всички вкъщи заспят, аз сядам да уча. Временно съм в такава трудна ситуация. После ще съм в друга трудна ситуация.

Наскоро шефът ми ни събра и обсъждахме защо персоналът напуска. Работата се е превърнала в съзтезание, което не знаем кога ще свърши. Не знаем дали ще свърши. Постоянно сме в позицията на губещи без надежда да победим. Виновни и губещи. Да напуснат е единственият изход от ситуацията. Какво стана с лоялността, чуди се той. Ха! Хората се отказват и от живота си, когато стане толкова безнадежден.

Сега слушам новия албум на Фейтлес и си представям колко хубаво би било навън да беше буря. Повтарям си, че само временно съм в такава трудна ситуация. И се опитвам да не мисля как целият живот е просто низ от трудни ситуации.

У дома

С известно неудобство споделям, че се насладих на четиринадесетте дни карантина у дома. Нито за миг не ми липсваше да излизам навън. Нито за миг не ми липсваше да се виждам с други хора. 

Въпрос на характер, както наскоро обясняваше преподавателят ми по "хора и организации", а характерът пък е въпрос в голяма степен на гени и в по-малка степен на околната среда, т.е. в почти никаква степен на самия човек. Което е хубаво да се знае, защото означава, че нямам причина да се чувствам неудобно от това, че ми е приятно да си седя вкъщи.

Между другото, изкарах карантината с жена си и с децата и всички се забавлявахме. Май не сме чак толкова лошо семейство, все пак.

Изгубено знание

Между страниците на една стара книга намерих тази бележка, която изглежда съм използвал да си отбелязвам до къде съм стигнал.

Пълен провал

С шефа ми си говорехме и той ме пита как съм. Отвърнах, че съм добре като изключим притеснението ми, че не се справям с работата. От време на време ме обзема едно такова силно усещане, че усилията ми са напразни, напълно безполезен съм и се провалям безвъзвратно. Той каза, че това му се струва съвсем нормално, имайки предвид обема и естеството на работата. И че като цяло се справям добре. 

Винаги е хубаво някой да ти каже, че си нормален.

Според мен обаче греши или пък просто се опитваше да ме окуражи. Няма как да знае, че съм се провалял във всичко, с което съм се захващал в живота си. След разговора ни се върнах на бюрото си и изведнъж без никаква връзка ме връхлетя този адски далечен спомен от юношеските ми години, когато трябваше да се обадя на едно момиче за да излезем, но бях записал номера й грешно и ми идеше да се удавя в езерото от яд, а тя реши, че съм й вързал тенекия. Тая история май съм я разказвал. Животът има безброй извратени начини да ни прецака, но понякога проблемът е в собствената ни глупост и некадърност.

През целия ден ми беше скапано.

Добродетели и пороци

 Моя позната ми показа съобщение от майка си:

"Проклинам пропиления си живот. Единственото хубаво нещо в него сте ти и брат ти."

Много хора се оказват в същата ситуация. А и защо не? Никога в историята на човечеството щастието на личноста не е било предмет на внимание. Други са важните неща. Дългът към семейството. Дългът към родината. Дългът към бога. Дългът към обществото. Дългът към правдата. Дългът към великите каузи.

Дългът към себе си се нарежда някъде в самия край на списъка с добродетели. Толкова в края на списъка, че чак на моменти се озовава в началото на списъка с пороци.

Никой не е станал герой, защото се е погрижил за собственото си щастие.

И сега ми се иска да ти кажа, че не е нужно да бъдеш герой, ако не искаш.

Непоправима грешка

 Не знам какво да разкажа. 

Пак бях на погребение. Този път Смъртта дойде неочаквано. Твърде рано. Остави всички в... недоумение. Като грешка, която няма как да се е случила наистина и сега трябва да бъде поправена, за да може Животът да продължи в своя правилен вид. Непоправима грешка.

Всичко е наред, мислех си докато шофирах към вкъщи след погребението. Беше след края на работния ден и вече беше тъмно. Бях сам и слушах някаква тъжна музика. И си дадох сметка, че вече бях започнал да се примирявам с тази мисъл. Странна работа. От една страна, носи омиротворение. От друга страна, мирът е настъпил, защото съм претърпял поражение.

Докато си мисля тези неща ме хваща яд. Ама много ме е яд. Що за извратенящина е тоя скапан живот? Явно не съм се примирил съвсем. Тази вечер ще съм добър с децата си. Ще им дам да ядат шоколад. Ще остана в стаята им, докато заспят. Ще направя поне техния живот малко по-хубав.