Сутрин в служебния автобус бих си говорил с някого, но всеки си гледа телефона. Аз се заглеждам през прозореца. Мисля си, че са работохолици, защото ги виждам, че си гледат служебната поща. Получавам от тях имейли и съобщения в служебните канали сутрин, вечер, дори през почивните дни.
Сигурно и те си мислят, че съм работохолик. Отговарям на имейлите и съобщенията им сутрин, вечер, и дори през почивните дни.
А не съм. Липсва ми амбиция да притежавам неща, не ме изкушава да имам власт над хората, не се лаская от чуждата завист. Старая се, защото сякаш всички това очакват от мен и защото така съм полезен. Преструвам се, че споделям това разбиране за успех докато всъщност просто искам да...
Искам да напиша книга.
Книгата иска да я напишеш.
ReplyDeleteИ ти казва да спреш да сбъдваш очакванията на хората и започнеш да сбъдваш желанията си.
Ужасно се забавих с всичко. Сега сякаш съм на път да наваксам и почвам да си мисля, че наистина ще дойде ред и на книгата. Обещавам да опитам. :)
DeleteДа опиташ е цял един нов свят. :)
ReplyDeleteкнига, да, моля
ReplyDeleteМного ме мотивирате! :)
Delete