Моя позната ми показа съобщение от майка си:
"Проклинам пропиления си живот. Единственото хубаво нещо в него сте ти и брат ти."
Много хора се оказват в същата ситуация. А и защо не? Никога в историята на човечеството щастието на личноста не е било предмет на внимание. Други са важните неща. Дългът към семейството. Дългът към родината. Дългът към бога. Дългът към обществото. Дългът към правдата. Дългът към великите каузи.
Дългът към себе си се нарежда някъде в самия край на списъка с добродетели. Толкова в края на списъка, че чак на моменти се озовава в началото на списъка с пороци.
Никой не е станал герой, защото се е погрижил за собственото си щастие.
И сега ми се иска да ти кажа, че не е нужно да бъдеш герой, ако не искаш.
Привет,
ReplyDeleteТърся един пост от този блог, доста стар, но не го намирам. Състоеше се от цитат от книга, беше нещо от сорта на това, по памет: "Нима никога не си се страхувал, дори когато разбра, че си неизлечимо болен?" - "Разбира се, че съм се страхувал", каза той и сухото му лице придоби... израз. "Сигурно съм се страхувал, един или два пъти. Затова знам колко е лошо да се страхуваш. Ставаш силен едва когато си кажеш, че нищо не може да ти се случи. Нищо не може да ми се случи. И на теб нищо не може да ти се случи" - "Какво имаш предвид с това, че нищо не може да ми се случи. Сещам се за толкова лоши неща, които могат да ми се случат" .... изгуби търпение пред женската ми несхватливост.. "Нямам прдвид това. Имам предвид, че когато ти се случи нещо, има само два варианта - или ще го преживееш , или ще умреш и тогава е още по-добре. Животът е твърде благосклонен, никога не ти дава повече, отколкото можеш да носиш".
Надявам се с това подробно описание да помогнах. Ако постът е изтрит, моля поне за информация коя беше книгата?
Поздрави
Здравей. Съжалявам, че ти отговарям със закъснение. Блогър е доста скапана платформа и дори не съм разбрал.
DeleteЦитатът е от книгата "Марион живее" на Вики Баум. Публикацията си стои на този линк: https://deepressed.blogspot.com/2008/01/blog-post_17.html
Какво те подсети за това?