Пълен провал

С шефа ми си говорехме и той ме пита как съм. Отвърнах, че съм добре като изключим притеснението ми, че не се справям с работата. От време на време ме обзема едно такова силно усещане, че усилията ми са напразни, напълно безполезен съм и се провалям безвъзвратно. Той каза, че това му се струва съвсем нормално, имайки предвид обема и естеството на работата. И че като цяло се справям добре. 

Винаги е хубаво някой да ти каже, че си нормален.

Според мен обаче греши или пък просто се опитваше да ме окуражи. Няма как да знае, че съм се провалял във всичко, с което съм се захващал в живота си. След разговора ни се върнах на бюрото си и изведнъж без никаква връзка ме връхлетя този адски далечен спомен от юношеските ми години, когато трябваше да се обадя на едно момиче за да излезем, но бях записал номера й грешно и ми идеше да се удавя в езерото от яд, а тя реши, че съм й вързал тенекия. Тая история май съм я разказвал. Животът има безброй извратени начини да ни прецака, но понякога проблемът е в собствената ни глупост и некадърност.

През целия ден ми беше скапано.