Предстоящи дни

Новата година, наред с всичко останало, ще донесе и много разочарования. Нови и неочаквани, несрещани преди. Неизбежно е, защото през новата година ще научиш повече за света и хората около себе си, а колкото повече научаваш, толкова повече се разочароваш.

И не се заблуждавай, че щом от баницата с късмети ти се е паднало щастието значи ще си щастлив. Не става така.

Най-тъжното е, че през новата година отново няма да си този, който искаш да бъдеш. Помисли за това, когато гръмнете шампанското.

Изчерпана тема

Като я преживееш веднъж става някак... очевидна. Предсказуема вместо изненадваща. Разбираема вместо мистериозна. Всичко, което не би трябвало да бъде. Как да пишеш за нещо такова? Просто темата за любовта вече е изчерпана.

Един ден бисквитките свършват

Стори ми се интересно

Намерен отговор

Колко трае истинската любов? Колкото решиш.

Някой ден

Макар пътуванията да са ми професия, аз съм пътувал много малко. Имах една мечта в тази връзка. Как предприемам дълго, едногодишно пътуване из Европа. Примерно да тръгна през пролетта. Да, най-добре е през май. На юг, към Гърция. После на север към Далматинското крайбрежие. През юни да съм в Италия, задължително с няколко дни в Сирмионе. През юли в Монако, Ница, Кан и все покрай крайбрежието на Франция докато стигна испанските плажове, а есента да посрещна някъде в Португалия. На връщане минавам през вътрешността на Испания, после във Франция най-сетне разглеждам замъците по Лоара. Цялата зима да съм из безбройните курорти в Алпите за истинска почивка с каране на ски и много горещ чай с ром. Понеже не бързам да се прибирам минавам през Полша. И съм си вкъщи точно 1 година след като съм тръгнал. 

 Всеки ден щяха да ми се случват невероятни неща, убеден съм! И щях съвсем накратко да ги записвам в малък бележник, всеки ден. Щеше да се получи страхотна книга от 365 страници пълни със свобода. Защото така я разбирам аз свободата. Книгата щях да нарека "Една година любов". 

Защото мечтата ми всъщност беше ти да дойдеш с мен.

Мълчи

Минаха дните, когато можеше безнаказано да негодуваш срещу живота. Вече не е честно спрямо онези, които те обичат и които обичаш. Замълчи.

Щом случайно споделиш с някого, че нещо-си в живота ти те дразни, потиска и натъжава следва неизбежният съвет: "Защо не избягаш?" Не точно с тези думи, разбира се, но в същността си е винаги това. И после се чувстваш все едно си единствения човек в целия скапан свят, който приема задълженията си сериозно.

Време на промени

Беше интересна година.

Първо се роди дъщеря ми и е прекрасна. Да съм баща се оказа по-лесно, от колкото ми го бяха описвали и далеч по-хубаво, от колкото изобщо можех да си представя. Знам, че е глупаво да мисля каква ще стане като порасне и знам колко е наивно да смятам, че решението ще е мое, но все пак не мога да се сдържа. Има толкова неща, които наистина искам да я науча.

А и тя сигурно ще ме научи на много.

После напуснах работа за да започна да работя за себе си. Имах нужда да правя неща, които смятам за смислени, в които вярвам и които ми носят удовлетворение. Неща, с които да се гордея. Когато сам си си шеф, чувството за отговорност е смазващо, но засега ентусиазмът ми ме спасява. Заповядайте в www.holidaydelux.com и ако смятате да пътувате скоро, пратете по един мейл, а аз ще се постарая да помогна.

През пролетта излезе последната книга от Колелото на Времето. По този повод реших да прочета отначало цялата поредица. Понеже вече сам си организирам времето, успях да отделя малко и за четене. (И за играене. О, да.) Много е странно усещането да видиш края на история, започнала преди 15 години и продължила над 10 000 страници. Хем е удовлетворяващо, хем е тъжно. Като история от собствения ти живот. Щом сложиш край на една, имаш нужда да я заместиш като поставиш начало на нова. 

Все пак на историите трябва да се слага край.

Промените се случваха мигновено. Един ден животът ми е такъв, а на следващия - съвсем различен. Сега не съм достатъчно философски настроен, за да разсъждавам дали са за добро или за лошо...

Знам едно: харесват ми.

Приятелски съвет

Уговорих си среща с един приятел, а той доведе и някакво момиче. Като влязох в кръчмата, те вече бяха там. Веднага си дадох сметка, че ще бъда излишният трети и реших просто да изпия една бира и да си тръгна. Разбира се, не дадох израз нито на изненадата си, нито на разочарованието си. Него поздравих, с нея си разменихме имената и отидох да закача якето си срещу климатика с надеждата да изсъхне преди да си тръгна. Идеята ми да дойда с автобуса се оказа не до там добра, като се има предвид проливния дъжд. Дрехите ми бяха прогизнали, а от косата ми се стичаха капки вода по лицето ми.

Приятно момиче, като че ли. Тя обаче не остана очарована от мен. Жените никога не остават очаровани като се запознават с мен. Не че има някакво значение. Махнах на сервитьорката за бира и подехме някакъв разговор. Отначало за времето, разбира се.

 - Май е почнало много да вали. - каза той.

 - Поне мотористите си стоят вкъщи. А които са били достатъчно глупави да излязат, сигурно ще се изпотрепят по хлъзгавия асфалт. - отвърнах аз. Все намирам ползата и в най-неприятните ситуации.

После те поеха инициативата. През повечето време разказваха истории, които сякаш целяха да злепоставят другия пред мен. Аз се усмихвах и се опитвах хем да се смея на забавните моменти, хем да не обидя никого. Или пък си говореха някакви техни работи, които не разбирах. Така или иначе, топлината ме отпусна, без да искам си поръчах втора бира, а после и още няколко и вече нямах никакво намерение да си тръгвам.

Тъкмо беше негов ред да е в тоалетната, двамата с момичето се наслаждавахме на неловкото мълчание, когато тя изведнъж каза:

 - Не мога да разбера защо се държи така.

Изглеждаше изненадана, че го е казала на глас. По това разбрах какво има предвид. Това, че през цялото време сякаш стоеше на две педи от нея, колкото и тя да се опитваше да седне по-близо до него; и че щом сложеше ръката си на неговата, той скоро издърпваше своята; и не я поглеждаше в очите; и целувките им бяха кратки; и други неща.

С него се знаем отдавна и знаех историята му. Просто напоследък му беше писнало да му изневеряват. Понечих да й го кажа, но се сетих че не ми е никаква, а с такива хора е неразумно да споделяш информация. Не успях обаче да се сдържа да не кажа нищо.

 - Най-добре го попитай. Ако не пожелае да ти каже, опитай да разбереш сама. Ако не успееш, може би ще намерите щастие другаде.

Той се появи съсредоточен в стъпките си, седна от нейната страна на масата и ни изгледа любопитно:
 - Изпуснах ли нещо?

Детинщини

Първо се скриваш от всички
после им се сърдиш, че не са те намерили.

Няма проблеми

С всеки изминал ден
все по-малко се притеснявам.
Не остава още много
и съвсем ще спра да се притеснявам.

Why Go

Независимо дали тръгваш или оставаш, бъди наясно защо го правиш. Иначе се получават недоразумения и накрая всички са наранени. Мога да разкажа една лична история в тази връзка, но е твърде дълга и объркана. По-добре чуйте песента няколко пъти.

Според заслугите

Ако никой не те харесва, има основателна причина. Нещата, които не харесваш у другите, са присъщи на самия теб. Не заслужаваш да имаш приятели.

Съхраняване на умрели неща

Нямам високо мнение за съхраняването на традициите. От една страна това носи презумцията, че някога хората са били или по-умни, или по-добри, което е неоснователно. От друга страна, ако попиташ защо е необходимо, оказва се че е защото бабата на баба ти така е правила и следователно ти също трябва да го правиш. Недостатъчно основание, поне в моите очи.

Не. Ако винаги така е било, значи е крайно време да бъде другояче.

Нещо съществува, защото има някаква обективна нужда от него. Когато времето отмине и нуждата изчезне, нещото също трябва да изчезне. Опитите да запазиш нещо ненужно извън времето му не са достойни нито за възхищение, нито за похвала.

Определени обстоятелства

Светът може да изглежда прекрасен...

...при определени обстоятелства.

Тридесет и първи август

Е, предполагам, че просто е дошло времето. Отдавна никой не беше умирал.

Заменими

Истинската любов умира болезнено. Тяхната раздяла беше най-тежката, до която съм се докосвал. Три години по-късно той е с по-красива жена, тя е с по-богат мъж. И са щастливи.

- Виждаш ли как нещата в крайна сметка се подреждат дори в момента да изглеждат безнадеждни. Накрая всяко зло е за добро.

Не виждам нищо такова. Вместо това виждам, че нищо не е ценно, на хората не може да се разчита, дори най-искрените и дълбоки човешки чувства са мимолетни. И всеки е заменим.

Съединяване

Твърде много ненавиждам хората, за да се опитвам да им помогна. Не си струват усилията. Не заслужават. Виж, отделната личност е друго нещо. Но хората като цяло - не бих си мръднал пръста.

Призивите за съединение, което да направи силата, идват отвсякъде. Явно всеки иска да е силен. Само че аз лично не съм съгласен да се съединявам с кой да е. Имам си критерии. Как да се съединя с футболен запалянко, който смята, че най-добрият начин да изрази мнението си е с хулигански прояви? Или с набожен християнин, на който лично Бог му е дал правото да пребива обратни? Или със сърцат патриот, на който дедите му са завещали да пребива турци? Или с моториста, който обича да форсира под терасата ми в 2 сутринта? Или с някой глупак, който цял живот чака някой да му помогне и все другите са му виновни? Списъкът е безкраен. Има типове, които не бих подкрепил и от които не бих приел подкрепа; типове, с които не желая да заставам рамо до рамо, независимо че в момента може да имаме общ интерес. Да превъзмогнем различията си - добре, но кои точно различия? И до къде трябва да стигнем в компромисите? Не е за мен тази работа със съединението.

Вътре в обществото хората се делят на всякакви групи. Най-разпространено е деленето на "ние" и "те". В групата на "ние" винаги са готините. Знаещите и можещите. Умните и разбиращите. Честните и онеправданите. Добрите и справедливите. И най-важното - тези, които заслужават повече! В групата на "те" са глупавите, лошите, злонамерените. "Те" са мързеливи и прости, но са успели с измама. "Те" са лицемерни подлеци. На пръв поглед ние сме малцинство, а те многократно ни превъзхождат по численост. Обаче ако тръгнеш да питаш произволни хора, всеки казва, че е от нас, никой не си признава да е от тях. Парадокс.

Най-добрата мотивация

И все пак най-добрата мотивация си остава отчаянието и безизходицата.

Броилка

Броим дните, както хората преди нас винаги са правили и както хората след нас винаги ще правят. Дните до края на седмицата, дните до началото на лятото, дните до рождения ден или до рок феста в Каварна, дните докато някой се върне или докато замине отново.

Опитваш да преброиш дните до желаното щастие, но не можеш да броиш до толкова. Вместо това без да искаш броиш дните до края на живота си.

Стари истини

Ситият на гладния не вярва.

Тъжното е, че няма значение от кога се познавате, какво сте преживели заедно, през какво сте преминали, какви радости и неволи сте споделяли и колко безкрайно дълго сте градили доверието си.

Любов и секс

Благодарение на активната държавна политика, допълнителните специализирани часове в училище и свободния достъп до практически неизчерпаемо количество порно, хората все по-малко се притесняват от темата за секса. Успоредно с това, за любовта се говори като за нещо сакрално, необяснимо и неразбираемо. Сексуалният живот е полезно да се обсъжда с родители, учители и приятели с образователна цел. Любовните емоции не толкова, защото темата е прекалено лична. Всеки знае, че от любовта се страда много. Сексът обаче си е удоволствие. Трябва адски много да внимаваш в кого се влюбваш. С кого спиш няма кой знае какво значение. Ако кажеш на някого, че го обичаш, най-вероятно ще се уплаши, ще се ужаси дори и има вероятност да не желае да се чувате повече. Но ако покажеш, че искаш да си легнете заедно - или по-добре направо се напиете и се изчукате - всичко е наред. И дупе и сърце могат да се пръснат от любов, но първото се дава сравнително лесно, а за второто се подхожда с огромна предпазливост.

Сигурно има някаква логика зад всичко това. Ще ми се да я бях разбрал по-рано.

Битки

Най-тежка е може би битката със съмнението дали си взел правилното решение. Влече те към ръба на лудостта. Ден след ден...

Дано излезеш победител този път.

Всичко най-хубаво

Сигурно всеки има такива роднини. Майка ми е била много близка с братовчедка си, но после малко по малко са се отдалечили. До такава степен, че аз тази жена не я познавах. Все още не мога да преценя дали в подобни случаи виновен е животът или зависи от конкретните хора.

Тя всъщност изглеждаше много свястна. Определено правеше всичко по силите си за да се чувствам добре. Беше изпържила кюфтета и картофи и непрекъснато питаше дали нямам нужда от още нещо. Скоро след като пристигнах престана да ми е неудобно, че й се бях натрапил така за тази нощ. А бях просто син на братовчедка й, с която не се беше чувала от години. На практика - непознат. Трябва да е била много самотна, щом така се радваше на компанията ми.

След вечеря се разприказвахме. На няколко пъти ме пита какво искам за пиене и накрая си поисках чай. Бях смъртно уморен и доста притеснен за следващия ден. Един чай щеше да ми помогне да се успокоя и да спя спокойно. Тъкмо ми носеше попарената лайка и се вайкаше, че няма мед и може само захар да ми предложи, от някъде се появи кучето й. Женска булонка. Стъпваше тромаво и ноктите му стържеха по теракота. Тя му се скара да не притеснява гостенина, но то не обърна внимание. По тялото му имаше огромни петна липсваща козина. Беше странно изкривено и изглежда не можеше да върви в права линия. Реши да се свие в краката ми. Само по погледа й можеше да се разбере, че я боли. А хората май не могат така, да страдат мълчаливо. Все се оплакват, все настояват за помощ, все очакват съжаление, все обвиняват някого...

На сутринта, когато се сбогувахме, не знаех какво да пожелая на леля си. Наскоро бе изгубила мъжа си. Изглежда и на кучето не му оставаше много. Ето ти я свободата. Нищо, че вече нямаш какво да правиш с нея.

Благодарих за гостоприемството и пожелах всичко най-хубаво. Каквото и да значи това.

Ще бъдеш сам

Самотата идва, когато спреш да общуваш с другите. В този смисъл самотата е въпрос на избор. Спри да споделяш какво мислиш и какво чувстваш и много скоро ще бъдеш сам.

А "Защо?" е въпрос, на който съм сигурен, че и сам да можеш да си отговориш.

Работа, работа...

Спираш да харесваш петък, когато осъзнаеш, че е като всеки друг работен ден - безкрайно дълъг, напрегнат и уморителен. Излизанията в петък вечер не са чак толкова интересни, когато ти се доспива в десет. Дори те натоварват допълнително. А и в баровете съществува тази зависимост, че колкото по-малко пари харчиш, толкова по-малко ти е весело.

Няма как.

Нов живот

Човек трябва да прави каквото е редно без значение какво иска или как се чувства. Така в името на новия си живот приемаш да изтриеш спомените от стария.

Докато една вечер някоя особена мелодия неочаквано не ти припони, че това всъщност не е нов живот.  Пак си е старият. Само че различен.

New Life by O+S

Камфоров спирт

Сядаме за обяд край масата в хола. Питам го как върви ремонтът. Не сме се виждали от девет дни.

 - Добре върви. Днес съборих плочките в кухнята. Останаха още малко, но много ме заболяха ръцете и трябваше да спра.

Ремонтът продължава вече повече от година. Ръцете почват да го болят все по-бързо, все по-силно и все по-продължително. Преди плочките трябваше да изкърти мивката, дограмата, дюшемето и какво ли още не. А от шпакловането го болят раменете и гърбът.

Изведнъж изпуска лъжицата си.

- Понякога пръстите ми просто отказват. Все едно ги няма.

Вдига ръката си пред очите си и се втренчва в нея, сякаш се опитва да я свие в юмрук със силата на погледа си. Пръстите потрепват, отначало едва-едва, после се размърдват и вече всичко е наред.

 - Трябва да си почиваш повече - казвам аз. Той само се усмихва. - Наистина. Не се преуморявай толкова.

Дори усмивката му е уморена. Всъщност и той би искал да си почива повече. Но няма как. Няма за кога. Премества се на дивана, бърка под ниската холна масичка и вади шишенце камфоров спирт. Сипва малко в дланите си и започва да ги разтрива. Стаята се изпълва с опияняващ аромат. Разтрива ръце бавно и методично, с унесен поглед втрива течността в кожата си, сякаш изпълнява движения на магическо заклинание. Приисква ми се спирът наистина да помогне, изведнъж болката да изчезне и никога да не го болят ръцете отново. Искам го с цялото си сърце!

Нищо. Не става така. Ръцете просто ще го болят до края на живота му. Въздъхвам, защото нищо друго не ми остава.

Онзи странен момент, в който...

...решаваш, че не заслужаваш да си щастлив. Удоволствието е грях. Забраняваш си смеха и усмивките. Всяко забавление буди чувство на вина.


има какво да дам
има за какво да живея
с теб

Да мислиш позитивно е вредно

Не зная как да се противопоставя на фанатизма, с който целият свят се е вкопчил в идеята за неразрушимото щастие, за вечната, чиста радост от живота, който е съвършен и прекрасен, и чудесен, и е достатъчно само малко да променим гледната си точка за да видим колко хубаво е всичко всъщност. Да оставим настрана фактът, че ми се повдига от несекващите съвети как да живеем, идващи от вечно ухилените водещи на ток-, реалити- и други шоута. Да оставим настрана фактът, че абсурдни идеи (като тази, че понеже нещата се привличат, значи като мислиш за хубави неща ще получиш хубави неща), събират огромен брой поддръжници и трупат популярност, вместо да бъдат осмивани като пълни глупости. Това, което истински ме тормози е, защо е необходимо да отричаме негативната страна на живота. На кого му е притрябвало? Каква е причината?

Изглежда е заради пари. Това е философия, която носи печалби. Обещанието за щастлив живот се продава добре. Напоследък е модерно да се дискутира колко опасна е чалгата за младото поколение. Според мен философията на позитивното мислене е далеч по-опасна.

Не знам как да се противопостава, но един ден ще кажа на сина си: "В тъгата няма нищо лошо." Може пък той да ме послуша.

Ето няколко цитата от една статия, на която попаднах скоро. Не ти ли звучат правилно?

- Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а в начина си на действие и собственото си мислене. 

- Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото отговорни за действията и преживяванията си.
Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.

Цялата статия тук