Беше интересна година.
Първо се роди дъщеря ми и е прекрасна. Да съм баща се оказа по-лесно, от колкото ми го бяха описвали и далеч по-хубаво, от колкото изобщо можех да си представя. Знам, че е глупаво да мисля каква ще стане като порасне и знам колко е наивно да смятам, че решението ще е мое, но все пак не мога да се сдържа. Има толкова неща, които наистина искам да я науча.
А и тя сигурно ще ме научи на много.
После напуснах работа за да започна да работя за себе си. Имах нужда да правя неща, които смятам за смислени, в които вярвам и които ми носят удовлетворение. Неща, с които да се гордея. Когато сам си си шеф, чувството за отговорност е смазващо, но засега ентусиазмът ми ме спасява. Заповядайте в www.holidaydelux.com и ако смятате да пътувате скоро, пратете по един мейл, а аз ще се постарая да помогна.
През пролетта излезе последната книга от Колелото на Времето. По този повод реших да прочета отначало цялата поредица. Понеже вече сам си организирам времето, успях да отделя малко и за четене. (И за играене. О, да.) Много е странно усещането да видиш края на история, започнала преди 15 години и продължила над 10 000 страници. Хем е удовлетворяващо, хем е тъжно. Като история от собствения ти живот. Щом сложиш край на една, имаш нужда да я заместиш като поставиш начало на нова.
Все пак на историите трябва да се слага край.
Промените се случваха мигновено. Един ден животът ми е такъв, а на следващия - съвсем различен. Сега не съм достатъчно философски настроен, за да разсъждавам дали са за добро или за лошо...
Знам едно: харесват ми.
имам доста любими постове от този блог за тези четири-пет години, в които го следя.
ReplyDeleteно този пост е различен. и по някакъв начин току-що ми стана най-любим.
:)
DeleteПрекрасно... В момента съм на подобен кръстопът по отношение на работата и не знам на къде да ме повее вятъра, но усещането за пълноценност, което ми дава твоето време за промени, ме кара мъничко да завиждам на размаха ти..
ReplyDeleteИ ще напомня за себе си след нова година, защото Венеция ме очаква..
Тъкмо преди няколко дни видях какво си написала последно и ми се искаше да изкоментирам. Но така и не измислих нещо умно да напиша.
DeleteЗа някои неща не съществува подходящ момент. И няма полза от чакане. Съставяш някакъв що годе читав план и действаш. Пък ако всичко се провали ще се посмееш малко на собствената си глупост и ще гледаш да оцелееш докато можеш да опиташ отново. Така ги виждам нещата.
Непременно се обади за Венеция. Ако ще ходиш на карнавала, може и преди Нова Година, че местата бързо свършват. :)
План за действие има, аз обичам плановете, но обикновено искам да предвидя добре и резултата.Което е почти невъзможно..:D Обаче искам да имам размах, това е, да мога да влагам повече творчество в работата си, в себе си, във всичко, което правя. А напоследък ми е задушливо направо.
ReplyDeleteА за Венеция ще се обадя, но не за карнавала, вече бях един път, искам през пролетта.