Някой ден

Макар пътуванията да са ми професия, аз съм пътувал много малко. Имах една мечта в тази връзка. Как предприемам дълго, едногодишно пътуване из Европа. Примерно да тръгна през пролетта. Да, най-добре е през май. На юг, към Гърция. После на север към Далматинското крайбрежие. През юни да съм в Италия, задължително с няколко дни в Сирмионе. През юли в Монако, Ница, Кан и все покрай крайбрежието на Франция докато стигна испанските плажове, а есента да посрещна някъде в Португалия. На връщане минавам през вътрешността на Испания, после във Франция най-сетне разглеждам замъците по Лоара. Цялата зима да съм из безбройните курорти в Алпите за истинска почивка с каране на ски и много горещ чай с ром. Понеже не бързам да се прибирам минавам през Полша. И съм си вкъщи точно 1 година след като съм тръгнал. 

 Всеки ден щяха да ми се случват невероятни неща, убеден съм! И щях съвсем накратко да ги записвам в малък бележник, всеки ден. Щеше да се получи страхотна книга от 365 страници пълни със свобода. Защото така я разбирам аз свободата. Книгата щях да нарека "Една година любов". 

Защото мечтата ми всъщност беше ти да дойдеш с мен.