Приятелски съвет

Уговорих си среща с един приятел, а той доведе и някакво момиче. Като влязох в кръчмата, те вече бяха там. Веднага си дадох сметка, че ще бъда излишният трети и реших просто да изпия една бира и да си тръгна. Разбира се, не дадох израз нито на изненадата си, нито на разочарованието си. Него поздравих, с нея си разменихме имената и отидох да закача якето си срещу климатика с надеждата да изсъхне преди да си тръгна. Идеята ми да дойда с автобуса се оказа не до там добра, като се има предвид проливния дъжд. Дрехите ми бяха прогизнали, а от косата ми се стичаха капки вода по лицето ми.

Приятно момиче, като че ли. Тя обаче не остана очарована от мен. Жените никога не остават очаровани като се запознават с мен. Не че има някакво значение. Махнах на сервитьорката за бира и подехме някакъв разговор. Отначало за времето, разбира се.

 - Май е почнало много да вали. - каза той.

 - Поне мотористите си стоят вкъщи. А които са били достатъчно глупави да излязат, сигурно ще се изпотрепят по хлъзгавия асфалт. - отвърнах аз. Все намирам ползата и в най-неприятните ситуации.

После те поеха инициативата. През повечето време разказваха истории, които сякаш целяха да злепоставят другия пред мен. Аз се усмихвах и се опитвах хем да се смея на забавните моменти, хем да не обидя никого. Или пък си говореха някакви техни работи, които не разбирах. Така или иначе, топлината ме отпусна, без да искам си поръчах втора бира, а после и още няколко и вече нямах никакво намерение да си тръгвам.

Тъкмо беше негов ред да е в тоалетната, двамата с момичето се наслаждавахме на неловкото мълчание, когато тя изведнъж каза:

 - Не мога да разбера защо се държи така.

Изглеждаше изненадана, че го е казала на глас. По това разбрах какво има предвид. Това, че през цялото време сякаш стоеше на две педи от нея, колкото и тя да се опитваше да седне по-близо до него; и че щом сложеше ръката си на неговата, той скоро издърпваше своята; и не я поглеждаше в очите; и целувките им бяха кратки; и други неща.

С него се знаем отдавна и знаех историята му. Просто напоследък му беше писнало да му изневеряват. Понечих да й го кажа, но се сетих че не ми е никаква, а с такива хора е неразумно да споделяш информация. Не успях обаче да се сдържа да не кажа нищо.

 - Най-добре го попитай. Ако не пожелае да ти каже, опитай да разбереш сама. Ако не успееш, може би ще намерите щастие другаде.

Той се появи съсредоточен в стъпките си, седна от нейната страна на масата и ни изгледа любопитно:
 - Изпуснах ли нещо?