Всичко най-хубаво

Сигурно всеки има такива роднини. Майка ми е била много близка с братовчедка си, но после малко по малко са се отдалечили. До такава степен, че аз тази жена не я познавах. Все още не мога да преценя дали в подобни случаи виновен е животът или зависи от конкретните хора.

Тя всъщност изглеждаше много свястна. Определено правеше всичко по силите си за да се чувствам добре. Беше изпържила кюфтета и картофи и непрекъснато питаше дали нямам нужда от още нещо. Скоро след като пристигнах престана да ми е неудобно, че й се бях натрапил така за тази нощ. А бях просто син на братовчедка й, с която не се беше чувала от години. На практика - непознат. Трябва да е била много самотна, щом така се радваше на компанията ми.

След вечеря се разприказвахме. На няколко пъти ме пита какво искам за пиене и накрая си поисках чай. Бях смъртно уморен и доста притеснен за следващия ден. Един чай щеше да ми помогне да се успокоя и да спя спокойно. Тъкмо ми носеше попарената лайка и се вайкаше, че няма мед и може само захар да ми предложи, от някъде се появи кучето й. Женска булонка. Стъпваше тромаво и ноктите му стържеха по теракота. Тя му се скара да не притеснява гостенина, но то не обърна внимание. По тялото му имаше огромни петна липсваща козина. Беше странно изкривено и изглежда не можеше да върви в права линия. Реши да се свие в краката ми. Само по погледа й можеше да се разбере, че я боли. А хората май не могат така, да страдат мълчаливо. Все се оплакват, все настояват за помощ, все очакват съжаление, все обвиняват някого...

На сутринта, когато се сбогувахме, не знаех какво да пожелая на леля си. Наскоро бе изгубила мъжа си. Изглежда и на кучето не му оставаше много. Ето ти я свободата. Нищо, че вече нямаш какво да правиш с нея.

Благодарих за гостоприемството и пожелах всичко най-хубаво. Каквото и да значи това.