Какво ли е?

Може би сте се питали какво ли е някой да пише за теб. Kакво е да знаеш, че някъде някой мисли за теб всяка минута, всеки миг, завинаги? Какво е да знаеш, че дори да се видите след 30 години коленете му пак ще омекнат и пак ще е готов да ти каже „обичам те”?

Не е нищо особено. Усещането е две равни части доволство и досада, плюс половин част насмешка и половин част безразличие. В лошите случаи има и съжаление. Изобщо не е нещо, за което да завиждате, ако ви липсва. Нито е нещо, за което си струва да мечтаете.

Тъжна работа, но такъв е животът.