- Като в някакъв порно филм. – опитва се да обобщи всичко, което съм казал до сега.
- Само дето не изобщо не става дума за секс. – отвръщам аз, макар да не ми е в стила да се оправдавам.
- Винаги става дума за секс.
Думите му прозвучават доста цинично и аз го поглеждам скришно. Мисля си какъв е глупак и даже ми става малко кофти за него заради нещата, които никога няма да разбере.
- Знаеш ли какво, - подхващам аз – може би, ако не мислеше непрекъснато за секс, нямаше да гледаш така на живота.
- Защо да вървя против природата си?
- За да си човек. Това е което хората правят – вървят против природата си, преодоляват я, развиват се, извисяват се.
- Не искам да съм човек, искам да съм щастлив. – Прави пауза, после ме поглежда и добавя. – Голям си глупак. Чак ми става жал за теб заради нещата, които никога няма да разбереш.
П.П.
Изобщо не става въпрос за секс.