Моята зимна приказка не се случва около Коледа или Нова Година. Не е нощ, камо ли бяла, снежна, тиха, или свята. Не е нито осветена от празнична украса, нито сгрявана от жив огън, нито напоена с червено вино. В моята зимна приказка от началото на февруари има студен, пронизващ вятър, ушите и носът ми са зачервени, а краката ми са замръзнали. Няма носни кърпички, но за сметка на това има пясък в обувките ми и пясък в косата ми. Има също ниска, купесто-дъждовна облачност, мръсни морски вълни и някакво шибано щастие.
А, и лебеди. Без малко да забравя лебедите.
