[...]
Имам предвид, че човек остарява, става циничен, преживява любовта, надживява я, преодолява я и вече няма нужда от нея, няма време за нея и като цяло спира да му пука за нея. И четенето на подобни стихове става ненужно. Не те замислят, не те разчувстват, на нищо не могат да те научат и това, за което се говори в тях ти е прекалено далечно за да го съпреживееш.
[...]