По мое време беше различно. Хората се ценяха според качествата си. Важни бяха куражът, достойнството, моралът. Може би е било само защото тогава никой нямаше годишнен доход, с който да се похвали. Не знам.
Най-много ми липсват разговорите. Обичахме да говорим за глупости като дали има случайности, ще получим ли втори шанс, светло ли е бъдещето и има ли смисъл да мечтаеш за непостижимото. Сега всички са прекалено умни за да говорят за глупости. Вече знаят достатъчно. Не си струва. И няма време. Разбира се.
Изглежда, когато твоето време отмине, отминаваш и ти. Остава ти само да гледаш отстрани.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
