Да!

Отидох да си платя интернета. От всички сметки единствено тази за интернет не мога да платя онлайн и трябва да ходя до офиса. Този път не ми тежеше, имах нужда от разходка. Идва редът ми и добре изглеждащо момиче ме пита за телефония номер. Не ми се случва често, казвам си на ум, но отговарям послушно без да се правя на интересен с остроумни забележки. Докато чакам да ме намери в системата разглеждам бюрото. Има работен календар, на който пише: "Да! Аз ще се усмихвам всеки ден от новата 2011 година!" На мен още ми е пред очите вчерашната случка, когато си говорехме с тази моя приятелка и тя ми обясняваше колко сухи и безвкусни мандарини си е купила последния път, и изведнъж майка й се обади и й каза, че баща й е починал. Трябва да си наистина безразличен към чуждата болка за да можеш да се усмихваш всеки ден.

Не, дори това няма да е достатъчно. Трябва да си изгубил всичко човешко.