Неделно

Прозорците на спалнята гледат на изток и стаята се пълни със слънце още от изгрева. Излежавах се до късно, дочетох започнатата книга, не правех нищо. Светлината правеше странни фигурки по тапетите. През ПВЦ дограмата се чуваха двигатели и разговори. Мислех за прекрасни неща, които никога няма да се случат. Пропилях почти целия ден по напълно безсмислен начин.

Защото така исках.

Няма формула за правилно прекарване на живота. И на теб са ти казвали, че животът е кратък, че всяка секунда е ценна и не бива да губиш време, че всеки пропуснат момент е безвъзвратно отминал и никога не можеш да го върнеш. Thank you, Captain Obvious! А какъв точно е съветът? Няма съвет. Каквото и да правиш днес, когато остарееш, ще ти се иска да беше направил повече. Ще се ядосваш на младите, защото пропиляват възможностите си и ще им повтаряш, че животът е кратък, че всяка секунда е ценна и прочее. О, ще си казваш, защо го разбрах едва сега, когато вече е твърде късно!?

Глупости. Нищо не си разбрал. Винаги е било твърде късно.

Ще търсиш вината в хората, защото алтернативата е немислима. Те просто не знаят, ще казваш. Те не могат да разберат, ще казваш, още са млади. Те не слушат какво им се говори и след време ще съжаляват, ще казваш.

А животът просто е такъв и няма какво друго да правиш с него, освен да го пилееш.