Позволи ми

Когато видиш, че се смея уморено и разсеяно, че музиката и тъмнината не ме впечатляват, че стоя встрани от другите и от теб, че не слушам какво се говори и дори теб не слушам... Когато видиш, че искам да съм сам. Бъди до мен, защото имам нужда.
Последвай ме, когато се отдръпна от всички. Ела при мен, когато аз не бих дошъл при теб.

Придърпай шумно някой стол и седни някъде встрани и зад мен, в самия край на полезрението ми, почти извън него. Извади кутията си с цигари и ми предложи, нищо че не пуша, а когато се направя, че не съм те чул и не ти отговоря, запали една за себе си. Би било добре да въздъхнеш тежко. Играй си със запалката, чети надписите по цигарената кутия, гледай към хоризонта или в краката си, към върховете на дърветата или към празния път, гледай където пожелаеш, само не гледай към мен – никой не обича да го гледат докато плаче, а аз не мога да плача докато ме гледат. Позволи ми да плача.

Не говори. Ще ме дразниш, ако говориш. Не ме питай как съм и какво има. Знаеш, че няма да ти кажа, както знаеш, че ужасно ми се иска. Премълчи репликата: “всичко ще се оправи, вичко ще е наред, ще оцелееш.” – това го знам прекрасно, а ти прекрасно знаеш, че не е въпросът до едното оцеляване, и че нещата може и да се оправят, но никога няма да са същите. Не ме интересува, че ме разбираш и знаеш какво ми е, не ми го казвай, така няма да ми погнеш, защото тази болка е друга, единствена, съвсем различна от твоята – тя е моята! Остави ми я. Нали в страданието се постига изкупление? Не ме моли да забравя. Позволи ми да изкупя грешките си.

Ако се тревожиш за мен, прикрий го. Дръж се, сякаш не ти пука за какво мисля в момента, прояви показна безчувственост, прави се, че не ме виждаш. Скрий съчувствието си! Бих го възприел като съжаление и ще ме обиди, но освен това засегнатата чест ще ме накара да се стегна и да се взема в ръце, гордостта ще пресуши влагата в очите ми и ще съм принуден да върна обратно всичко, излязло на повърхността, да натъпча яда и обидата, и виковете, и разочарованието си, и слабостта си отново дълбоко навътре, за да продължат да ме разяждат и задушават, объркват мислите ми и смущават сънищата ми. Не ме карай да съм силен. Вместо това, позволи ми да съм слаб.

Не нахлувай в самотата ми, имам нужда от нея. Не е необходимо да ми се доказваш – веднъж е напълно достатъчно, а доказателствата вече съм ги получил отдавна, и не бих ги забравил. И когато ти кажа “Махни се. Остави ме! Какво те е грижа!?” и те нараня доколкото мога, не се съмнявай в мен, остани там където си, някъде встрани, тихо и неподвижно, съвсем в края на полезрението ми, почти извън него, така че да виждам само тлеещия връх на цигарата, грейващ ярко, когато вдишваш от дима, умиращ, когато го забравиш. Позволи ми да зная, че скрити от мрака, някъде над него са очите ти.

А когато това отмине, както винаги става, прости ми егоизма.


.....................
- Простено ти е, но нека не се превръща в навик, а?

Каквото беше - беше.

А беше едно тъжно погребение.

Хвърляш шепа пръст на ковчега, притискаш очите, че вземат да сълзят от тоя дяволски вятър и преди да се качиш в колата гледаш къде да остържеш обувките от калта. Естествено, че вали. Пък утре си на работа, последен работен ден на месеца е, имаш да попълниш Форма 19, две писма за базиране трябва да придвижиш, един договор за наземно обслужване, дето го отлагаш от миналия петък...

Тъй ще е тя. Животът си знае неговото и не му пука за никого.

Тежко

По дяволите.
Капнал съм психически.
Очертават се тежки дни...
Не понасям да се събуждам.

Това и пълнолунието ме успокояват тази вечер.

И всичко е наред

Лошата новина е, че не можеш да заповядваш на сърцето и всичките ти опити да го сториш ще останат напразни.
Добрата новина е, че изобщо не е необходимо да го правиш.
Да си влюбен и да се държиш като влюбен е на практика едно и също за всички, освен за теб.
И всичко е наред.

Паметна дата

Една година. Понякога миг, понякога вечност, но всъщност няма разлика. И в двата случая и на мен и на теб ни остава с една година по-малко от и без друго краткия ни живот. Ти какво направи през тази една година?

Понеже обичам да се отбелязват разни дати, реших днес да ви кажа здравейте. И за да направя случая специален, ще оставя възможност за коментари. Ако някой иска, може да напише какво мисли (без да се чувства задължен...). Аз после ще изтрия каквото не харесам, не страдам от излишни скрупули в това отношение.

Една песен

Тази песен никога не ми е харесвала. Не че е лоша, просто не ми харесва, може би защото клипът ме дразни. Веднъж обаче я пуснаха по радиото в една маршрутка, късно вечер, голям студ, пътувах с едно чудно момиче без да знам точно за къде. Тя беше много уморена, всъщност и двамата бяхме много уморени, беше отпуснала главата си на рамото ми и ми разказваше за някакви нейни си моменти на щастие, съвсем тихо... Видя, че съм си ожулил ръката, взе я в нейните и почна да ме усопкоява, че ще се оправи. Жени. После попита дали не говори прекалено много и аз нищо не казах, но си мислех, че всъщност аз мълча прекалено много и че ще е добре да кажа нещо, но бях твърде ангажиран да се сдържам да я прегърна. А то беше трудно, не само защото, както се сещате, тя е наистина красива, но и защото бях пропътувал половината свят именнот за да я прегърна, а изведнъж се беше оказало, че последното хич не е добра идея... С нея така и не се разбрахме, което е жалко, вярвайте ми, а споменът е хубав. Аз съм единственият, който го помни обаче и сега, като се замисля, ми се струва адски безсмислено да пиша всичко това.