The Final Countdown

Щеше да е страхотно, ако вместо да броим годините, които вече са минали, брояхме годините, които ни остават. Примерно, взимаме посочената от статистиката средна продължителност на живота за страната към годината на раждане и новороденото има, да кажем, 63 години. Като навърши 10 години ще казваме, че има още 53. Или ако не вярвате на статистиката, може да се ползват примерно някакви кръстници или орисници, които да поглеждат току що появилото се човече и да казват „ти ще живееш еди-колко-си години”. Като в шибаните приказки! (Аз бих заложил на статистиката.) После на всеки рожден ден нямаше да се питаме „на колко ставаш”, а „колко ти остават”. О, да. Колкото повече мисля за това, толкова повече ми харесва идеята. Ще е малко плашещо като стигнеш до 1, но пък от друга страна ще има някакъв мотивиращ ефект да живеем по-пълноценно. Освен това, естествено хората не биха знаели кога реално ще приключи животът им, защото предсказанията никога не се сбъдват, а статистиката не е нищо друго, освен предположение. Но не това е смисълът. Едно такова обратно броене ще напомня поне веднъж годишно на хората, че всичко е само за малко и всичко ще приключи в някакъв момент. А това си е полезно, без съмнение.

Хората се променят

Да, хората се променят. Променят се нещата, в които вярват, разбиранията им за добро и зло, за морал и етика. Променят се мечтите им, ценностите им, начина им на живот. Но за това е нужно нещо наистина разтърсващо да се случи в живота им.

Да, хората се променят. Но много по-рядко, от колкото си мислим. Обикновено се променя средата. В ежедневието срещаш някого и мислиш, че го познаваш, но всъщност познаваш само част от него. Ако се промени средата, ако попадне в различна ситуация, ще успееш да видиш друга страна от характера му. Ще ти се струва, че се е променил, но всъщност той винаги си е бил такъв. Просто ти не си го знаел до сега.

Да, хората се променят. Някои дори умишлено търсят промяната – искат да опитат от всичко, спускат се към нови преживявания, на нови места, с различни хора, по различен начин. Страхотни са за компания, понеже все имат какво да разкажат, винаги те изненадват с нещо и те опияняват с желанието си за живот. Но не можеш за нищо да разчиташ за тях, утре може да са други, никога не можеш да ги опознаеш.

Да, хората се променят. И се разделят. Тъжна работа.

Чакано нещастие

Не си ли представяш понякога какво ще е да поемеш по пътя си?

Чувството за дълг е тежка котва. За да се откъснеш от нея е нужно да имаш много егоизъм, безсърдечие, неблагодарност. Или по начало да не дължиш нищо, т.е. от никого, никога, нищо да не си получил, което само по себе си е тъжно. Във всеки случай няма повод за гордост… Изобщо не става въпрос за смелост, сила или решителност.

Най-често става така, че някое голямо нещастие е поводът човек да поеме своя Път. Така е устроен животът – колкото повече получиш от него, толкова повече ще трябва да дадеш. Ако получиш свободата си ще трябва да зачеркнеш всичко, което имаш.

Ако искаш, върви. Завиждам ти и те съжалявам. Аз съм решил да изчакам своето нещастие.

Ще се наложи да изберете

За всички, които още не са разбрали: не можете да обичате двама. Трябва да изберете един, на когото да посветите цялата си любов и едновременно с това вероятно ще се наложи да изберете няколко, на които да съсипете живота. Да, знам, животът е гаден. На мен ли го казвате?!

one is enough

Предвидливост

Не изхвърляй черната лентичка. Пак ще ти трябва.

На раздяла

Не обичам дългите сбогувания, но ги предпочитам пред кратките. Кратките осакатяват човек емоционално. Така че се зарадвах, когато каза, че ще дойде да се видим.

Тя извади нещо от багажника и ми го подаде.

- Честит рожден ден. С малко закъснение, но...

Личеше си, че е картина, но в тъмното изобщо не виждах какво има на нея. Поднесох я към светлината на фаровете, беше ги оставила включени и не беше угасила двигателя, предполагам, че заради климатика.

- По дяволите! Море и котка! Знаеш, че е страхотна, нали? Ти си страхотна! Кой би се сетил да сложи в една картина море и котка?! Да не си я поръчвала специално за мен?

Радостта ми беше съвсем искрена. Котката беше сива, беше седнала на някакъв прозорец с гръб към мен и съзерцаваше едно много синьо, безбрежно и развълнувано море. Знаете какво е да откриеш, че някой те познава добре. Вече обичах тази картина.

- Радвам се, че ти харесва.
- Шегуваш ли се? Супер е!

По правило не прегръщам приятелките си, понеже в прегръдката винаги съм виждал нещо също толкова интимно както в целувката, но този път стана някак естествено и нямах нищо против да я притисна към себе си. Разбира се, съвсем за кратко. После тя каза:

- Понеже не е ясно кога пак ще се видим, ми се искаше този път да ти дам нещо за спомен. Като я погледнеш да се сещаш за мен и да знаеш, че има хора, които те обичат.
- Ще знам. Не се съмнявай. Ще знам.

Успяхме да не направим ситуацията прекалено мелодраматична преди да се разделим. И никакви сълзи. Изчаках я да излезе от паркинга и махнах за последно. Жалко. Колко време е нужно за някой, когото познаваш, да се превърне в непознат? Не много, това знам със сигурност.

Не биваше да става така.

Хороскоп

Тъкмо когато решиш, че всичко е наред, телефонът ще иззвъни и всичко ще започне отначало.

=======
Или ще получиш съобщение. Или ще се срещнете случайно на улицата. Или ще чуеш позната песен. Или ще получиш някакво необяснимо дежа ву. Или някой ще каже нещо, което си чувал и преди.

Винаги ще има какво да те дръпне назад. Свиквай.